РЕЛАКСАЦИЯ И МЕДИТАЦИЯ В ЕЖЕДНЕВИЕТО

„Спокойният ум не може да бъде смутен или уплашен, а следва своя вътрешен ритъм в радост или несполука, като часовник по време на буря.”

 Робърт Луис Стивънсън

 Всеки ден ни среща с нови стресови ситуации. Още вдигайки сутрешния вестник, пълен с черни хроники, или попадайки в задръстване на път за работа, неприятното чувство сякаш ни следва на всяка крачка. Не изчезват и неотложните задачи в офиса и у дома, които поглъщат всяка свободна минута. Постепенно у нас се сформира едно задушаващо усещане, че времето никога няма да ни стигне за всичко онова, което трябва или което искаме да свършим. Така се зараждат и негативните мисли и настроения у нас. Но вместо да потъваме в депресивни състояния, от които впоследствие ще ни е много трудно да се измъкнем, можем изобщо да не допускаме това да се случи, като променим начина си на мислене. 

 Сред проблемите, до които води съвременният забързан ритъм на живот, са нервността, страхът, неувереността, чувство за безсмислие и фрустрация. Но в основата на всички тях стои липсата на баланс между натоварения ни график и времето за себе си. Моментите, в които се отделяме за общуване със своето вътрешно аз, са тези, които изграждат у нас „имунитет” срещу стреса на ежедневието. Тези ценни минути насаме могат да ни заредят с положителни емоции и спокойствие на духа, стига да знаем как да „изключваме” неприятните и затормозяващи мисли. Съществуват няколко умствени нагласи, познати на много мъдри хора, които прилагани редовно, биха ви помогнали да релаксирате съзнанието си и да се насладите на спокойствието, което идва след това.

Живея в настоящето
Сигурно често се ядосвате за отминали събития или съжалявате, че не сте направили или казали нещо в точния момент. Вероятно също така се хващате как мислите за далечното бъдеще и си представяте какво ще се случи с копнеж или страх. Но нито връщането назад и съжалението за стари грешки, нито тревогите за бъдещето имат някакво значение в момента. Реален е единствено настоящият миг и как ще го изживеете. Ако започнете активно да бъдете тук и сега, ще се освободите от емоциите, с които ви товарят мислите за минали преживявания и бъдещи очаквания. Изведнъж в ума ви ще се отвори едно чисто пространство, в което вече не се надбягват невротични мисли, а има само спокойствие и будно присъствие.

Отворена съм към промяната 
Промяната не винаги е за лошо, но всеки път ни хваща неподготвени. Като същества на навика ние изпадаме в паника, когато нещо не стане така, както сме планирали. А всъщност живота прави това, което трябва – движи се напред и ни побутва и нас да направим същото. Оставайки гъвкави и отворени към новото, вие ще се приспособявате по – бързо и безболезнено към непознатите ситуации във вашия живот. Помнете, че не можете да контролирате всичко, което се случва, но можете да се научите как да се адаптирате към него. Не обвинявайте и не се оплаквайте, ако не можете да направите нещата различни, защото така се стресирате още повече. Най – доброто за вас е да приемете събитията такива, каквито са и да продължете напред с живота си. 

Нищо отвън не може да ме разстрои
Понякога се случва да преживеем несправедливо отношение или да изпитаме материални загуби, или дори да станем свидетели на неморални постъпки спрямо друг човек. В такива моменти може би се чувствате безсилни и разстроени с дни. Но не е нужно да е така. Реагирайки негативно срещу нещо или някого, сами вредите на себе си. Всъщност вие сте господарят на вашия вътрешен свят и вие решавате дали да допуснете нещо отвън да ви разтърси из основи. Въпрос на избор е дали лошото поведение на другите ще ви накара да страдате. Това не значи да станете безразлични, а напротив да проявите грижа и желание да промените нещата към по – добро, но като тръгнете от едно уравновесено и балансирано вътрешно състояние. 

Благодарна съм за всеки нов ден
Всъщност колкото и да е забързан денят ни, винаги има време да се спрем за миг и да се порадваме на нещо красиво и чисто като изгрева, цветето на полянката пред блока или погледа на любим човек. Припомняйте си всички онези (на пръв поглед) малки неща, за които сте благодарни, когато усетите напрежението на деня да ви натежава. Ще видите колко бързо ще забравите ежедневните тревоги и притеснения.
В крайна сметка, не е лесно да си изградим една здрава постройка на душевното спокойствие в шумен и бързо променящ се свят като нашия, но не е и невъзможно. За да постигнете желаното, основното е да поддържате съзнанието си необременено от излишни негативни мисли и очаквания, и разбира се, да отделяте време за любимите си занимания, които ви правят щастливи.Животът изглежда като надпревара. Бързаме ли, бързаме. Но с кого се надпреварваме всъщност? Със самите себе си. 

Усещането, че за кратко време е нужно да се свършат хиляди неща, не спира да отеква в главите ни. Времето винаги не стига. Но то не може да бъде променено. Каквото и да направиш, все са си 24 часа в денонощието. Дори да спиш по-малко, то пак няма да ти стигне. Последното не е и здравословно, човек се нуждае поне от осем часа пълноценен сън, за да може умът му да отпочине. Идеята, че времето не ни достига, принадлежи на същият този ум, който ни тласка към непрестанна активност и създава безпорядък в живота ни. Затова е нужно да се направи нещо. Нещо, което може да ни донесе тишина и покой в ума, за да бъдем балансирани, рационални и трезвомислещи хора. 

Съществува метод, използван векове наред, без нужда от съществена еволюция. Изваян от мъдреците на Изтока, пътуващ през времето, достигащ и до нас. Този метод представляващ наука за изследване на вътрешния свят – микрокосмосът , те нарекли медитация. 

Медитацията е синоним на много неща. Тя е комплексно понятие, част от което може да бъде и релаксацията. За това ще поговорим и сега. Как да използваме медитацията, за да си бъдем полезни в забързаното ежедневие. 

Когато си някъде сред природата е лесно да се отпуснеш, нали? Просто се сливаш със заобикалящата те среда. Самата природа изглежда неангажираща. Умът не може да се ориентира, какво точно може да свърши с всичко това наоколо. И ти си способна да релаксираш. Но какво да кажем, когато попаднеш в обичайната градска среда, сред целият този шум и информация, която не само се движи в пространството, но и се влива в теб? Резултатът е, че ставаш отново напрегната и неудовлетворението от несвършените ангажименти се завръща, настанява се отново в съществото ти. 

Когато се появи възможност да останеш насаме, дори само за пет минути, можеш да направиш следното нещо. Казвам да направиш, но реално, не трябва да правиш абсолютно нищо. В това е целият смисъл.

Седни на удобно за теб място. Позицията на тялото не е от значение, важното е да ти бъде удобно. Затвори очи и се отпусни. Първоначално ще усетиш, че раменете ти са доста напрегнати. Но постепенно ще започнат да се отпускат. Не мисли за това. Не мисли за нищо. И точно тук ще срещнеш затруднението. Колкото и да се опитваш, няма да успееш да спреш дейността на ума със сила. Затова не се опитвай да го правиш, не насочвай мисълта. Остави обектите в твоят ум да се движат нецеленасочено. Ти може само да наблюдаваш. Същността на тази медитация е да ти достави пространство за релаксация. За да си способен да се отпуснеш, първо трябва да си бил напрегнат. Твоето напрежение в ежедневието е постоянна величина, съответно ти си способна да релаксираш, когато пожелаеш. Умът се нуждае от това. Остани в това състояние, колкото се може по-дълго. Просто остани отпусната, не мисли за нищо конкретно, а опитай да насочиш вниманието си към теб самата. Обърни внимание на всяка част от своето тяло, защото то има собствен глас, а той е много тих шепот и е възможно да го чуеш само докато умът почива. И помни, че нищо не е смущаване, ако не му позволиш. Каквото и да става, не се опитвай да го игнорираш, не се съпротивлявай, а просто наблюдавай и осъзнавай. Всеки шум, всеки мирис.., нищо не е против теб. 

След всяка подобна медитация ще се чувстваш все по-свежа и отпочинала. Защото си осъществила връзка със себе си. Умът игнорира тялото и духа за собствена сметка. Но разделението е само привидно. Медитацията служи, за да осъзнаеш това. Когато установиш връзка със себе си, дори и за няколко минути, ще почувстваш благодатта от съществуването. Колкото по-често го правиш, толкова по-добре ще се чувстваш, все по-релаксирана и цялостна ще бъдеш. Животът ти постепенно ще започне да се подобрява, а ценностите да се променят от илюзорни към съществени. Това е и другият синоним на медитацията – осъзнаването. Може да правиш това у дома, в офиса, по пътя за работа.., където видиш възможност и не се налага да правиш нещо конкретно. Нека стане малка част от ежедневието ти и след време ще усетиш, как за кратко време, се постигат толкова съществени резултати. 

КЪЛНОВЕТЕ - НАЙ-ЦЕННАТА ХРАНА ОТ ИЗТОКА

Кълновете са жива и пълноценна храна, и едно от най-могъщите средства за изцеляване. Кълновете съдържат голямо количество желязо, което участва в образуването на хемоглобина, а чрез него се пренася кислорода. Снабдяват ни с богато количество жизнена енергия и хранителни вещества. Те са нискокалорична храна, която се смила лесно и.ускорява обмяната на веществата. Също така спомагат за изхвърляне на токсините и свободните радикали от организма. Диетата, богата на кълнове, пресни плодове и зеленчуци, е най-полезна за организма. Ако страдате от преумора, синузит или язва – хлорофилът, който се съдържа в житните кълнове например може да помогне изключително много в борбата с тези болести. Добре действат и на тези, които имат проблеми с храносмилането – кълновете облекчават натоварването върху храносмилателната система почти с 90 процента.
Психолозите са стигнали до извода, че енергията на покълналото семе дава на човек заряд от бодрост. Като най-ценна съставка обаче се определят ензимите. В същото време кълновете са био, защото сами си ги отглеждаме и защото не използваме пестициди и торове. Много малко усилия са необходими за направата на кълнове. Практически можем от почти всичко да си направим жива храна – жито, ръж, ечемик, елда, люцерна, рукола, крес, синап, ленено семе, соя, китайски боб, нахут, леща, броколи, моркови, ряпа, зеле, лук, слънчоглед, тиквени семки, бадеми. Разбира се, за да си набавим семена няма да отидем в аграрния магазин, тъй като там в повечето случай те са обработвани с препарати. Най-добре е да посетим био магазините. Каквито и семена да покълнем ще си помогнем много, но разбира се всяко семе има свое уникално свойство.

Ленени зрънца срещу всички болести
Ленените кълнове помагат на много органи и системи на организма да работят безотказно. Заради уникалната си слуз те са ефикасен очистител на целия стомашно-чревен тракт: ускоряват храносмилането и регулират работата на червата, като при това действието им може да бъде двояко. Усилвайки перисталтиката на червата и размеквайки фекалиите, ленените кълнове препятстват появата на запек. Но при диария те всмукват излишната течност, поглъщат токсичните вещества и нормализират работата на стомашночревния тракт.

Още едно достойнство на този забележителен продукт – голямо количество калций. По тази причина ленените кълнове се препоръчват на бременните жени, на децата в периода на интензивен растеж, при лечението на костномускулни травми.

Ленените кълнове са отлично средство за профилактика на атеросклерозата и лечение на сърдечносъдовите заболявания, благодарение на високото съдържание на натурални мазнини (ленено масло). Те защитават тъканите на сърдечния мускул, запазват еластичността на стените на кръвоносните съдове, подобряват състоянието при артериална хипертония, намаляват нивото на холестерола. Най-добре е ленените кълнове да се употребяват преди ядене, сутрин или през деня, по 15-20 г. Трябва старателно да се дъвчат, защото полезното масло се намира вътре в малките семенца.

Бобови кълнове
Тези “живи зърна” са най-богатият източник на витамините А, С, В1, В3, биотин В6, а също и на микроелементи – желязо, силиций, бор. Ако искате да забравите за простудите, включете в храната си бобови кълнове. Благодарение на съдържанието на натурални белтъчини, бобовите кълнове повишават имунитета на организма. Те имат захаропонижаващо, пикочогонно и противомикробно действие. Испанският грах (наричат го още “нахут”) е особено полезен за тези, които имат проблеми с наднорменото тегло. В кълновете има малко калории, а много витамини.

Пшеница – най-много лечебни свойства
Тя съдържа почти целия набор от микроелементи и витамини (особено витамин Е). Но трябва да се има предвид, че вълшебното им действие се проявява само при редовно използване. Сред краткосрочните резултати може да се посочи подобряването на външния вид на косата и кожата. При продължителното използване но пшенични кълнове настъпва цялостно очистване на организма.
Те се използват и за очистване на червата. Трябва да отбележим, че витамин Е проявява най-добрите си качества, намирайки се в така наречената течна среда. Затова от покълналите пшенични семена се правят салати, подправени с олио.

Кълнове от леща – истинско богатство за жените в менопауза, защото стимулират образуването на женски хормони. Протеините и желязото, които съдържат, помагат при лесна уморяемост и при анемия. Снабдяват организма с голямо количество каротин, от който се синтезира витамин В. В кълновете от леща има и витамин РР, който подпомага клетъчните процеси.

Соеви кълнове – в източните култури отдавна са оценени здравословните им качества. Те са много нискокалорични, подсилват имунната система и се борят срещу стреса. Богати са на мазнини, протеини, минерали (предимно калций и желязо) и витамини (А, С, В1 и В2).

Грахови кълнове – съдържат витамини от групата В, белтъчини и аминокиселини. Благодарение на голямото количество целулоза в тях, понижават нивото на холестерол и предпазват от сърдечносъдови заболявания. Повишават тонуса и зареждат организма с енергия.

Слънчогледови кълнове – богати са на протеини, аминокиселини и минерали – калций, желязо, магнезий, фосфор, цинк и други.Забавят процесите на стареене в организма, предпазват от чернодробни и сърдечносъдови заболявания.

Кълнове от люцерна – съдържат голямо количество витамини (А, С, D, Е, К и от групата В), минерали (калций, фосфор, магнезий, мед, желязо и др.), протеини и фибри. Идеални са за салати.

КАК СЕ ПРИГОТВЯТ В ДОМАШНИ УСЛОВИЯ?
Има различни начини за приготвяне на кълнове. Лично за мен най-лесният начин е този, който ще споделя с вас.

Измивам добре зърното, мия го докато спре да пуска цвят. Слагам го да кисне за 24 часа в студена вода, като поне 2 пъти през тези 24 часа сменям водата. След това взимам някакъв плитък и разлят съд, покривам го с тензух или с друга кърпа, която не отделя влакна, изсипвам измитото зърно и го напръсквам с пулверизатора ми за цветя  На всеки 8-12 часа правя тензуха на торбичка заедно със зърното и кисна торбичката за известно време във вода; друг вариант е под течаща вода да се измие зърното, като струята влиза при зърното, но внимаваме да не го разсипем. Целта на това киснене е да се поддържа влага. До 4-5 дни (или по-рано, зависи от зърното) кълновете са готови за консумация. Температурата, при която кълнат зърната би било добре да е по-ниска ..около 18 градуса. За да разберем дали сме се справили добре с приготвянето можем да използваме обонянието си – миризмата трябва да е свежа и приятна, в никакъв случай не бива да мирише на застояло. Вкусът също е добър начин да разберем дали всичко със зърната е наред. Моят съвет е да не правите големи количества. Кълновете се консумират пресни и свежи. Ако ги съхраняваме в хладилник ще издържат най-много 5 дни…ако не сме привърженици на хладилниците трябва да знаем, че максимум 3 дни са свежи. Най-добре е да си правим дози през 2-3 дни. Така винаги ще консумираме пресни зърна и менюто ни ще е богато на полезни вещества. Можете в един съд да сложите различни видове зърна, така ще имате различни вкусове и полезни вещества.

Освен в салати, кълновете могат да се прибавят и в супи и ястия.

ХРАНЕТЕ СЕ ЗАЕДНО ВСИЧКИ У ДОМА

Семействата, които се хранят заедно в кухнята или трапезарията, по-рядко имат проблеми с излишното тегло, съобщава британският вестник "Дейли телеграф".
Д-р Байън Уонсинк от Университета Корнъл в САЩ и Елен ван Клииф от Университета Вагенинген в Холандия анкетирали 190 родители и 148 деца относно техните хранителни навици.
Учените диетолози се интересували колко често те се хранят заедно и какво правят в процеса на храненето. Следено било и теглото на анкетираните.
Лекарите установили, че семейното общуване при приемането на храна може да замени прекомерното приемане на храни, което в много от случаите бива породено от психологически проблеми. Този вид общуване носел по-силно положителни усещания от самото ядене.
Учените подчертават, че хранителните навици в семейството са от голяма важност.
Има вероятност съвместното хранене и живото общуване край масата да предотвратяват преяждането и да влияят положително върху самочувствието на хората.
Също така храненето заедно отвлича от телевизора. Изследване показало, че родители с излишни килограми се хранят по-често тъкмо пред телевизора. Докато момчетата от семейства, където се практикува съвместното семейно хранене, са с по-стройна фигура от останалите. 

ДА СЕ ПОГРИЖИМ ЗА КОЖАТА СИ

Грижата за хубава кожа започва отвътре. При неправилно хранене се натрупват токсини в кръвта, а те провокират пъпки, акне, розацея, лющене на кожата, лош тен. 

1. Заменете кафето с чаша пресен сок. Нека да е микс от портокали и листни зеленчуци - зеле, салати, богати на хлорофил.
2. Цитрусите, богати на антиоксиданти (витамин С), помагат за пречистване на кръвта, имат и антиейдж действие. Заменете оцета с лимонов сок и щедро поливайте салатата. Така ще изгорите и излишни калории.
3. Кърито подмладява. Има противовъзпалително действие и помага за синтеза на глутатиона - мощен антиоксидант. С него може да овкусите печени на скара зеленчуци, месо на грил, омлет.
4. Ако всеки ден пиете зелен чай и го съчетаете с фитнес, няма да имате грам излишна мазнина. Той също е мощен антиоксидант, неутрализира свободните радикали и изчиства токсините.
5. Ананасът съдържа ценна съставка - ензима бромелин, който има детокс действие.
Не е необходимо да ви напомняме, че задължително преди хранене се пие минерална вода. 

ДОМАШНИ РЕЦЕПТИ ПРИ СТРЕС

ДОМАШНИ РЕЦЕПТИ СРЕЩУ СТРЕС

4 Ноември 2013 / 09:24  |  Автор: zdravezavseki  |   | Категория: Здраве  | Рубрики: Здравословно хранене

Cтресът опъва и нервите, и кожата. Ако често сте под напрежение, се появява стегнатост на лицето, причинена от мимическите мускули. Обменните процеси в клетките се забавят, кожата получава по-малко кислород и подхранващи съставки. Организмът изработва вредния кортизон, наречен "хормон на стреса", и адреналин, които намаляват имунитета. В резултат се обострят акнето, невродерматитът, екземите. Излишно е да ви съветваме да намалите стреса. Ако можехте, и без нашите препоръки, щяхте да го направите. Но поне се погрижете за красотата си с малко антистрес козметика.

На пазара фирмите лансират специализирани линии, които нормализират обменните процеси и увеличават съпротивителните сили на кожата. Тази козметика включва микроелементи и комплекс от витамини А, С, Е, В, аминокиселини, колаген, алантоин, хиауронова киселина, които повишават тонуса. Някои продукти съдържат антистресов комплекс, който стимулира синтеза на хормони срещу мускулното напрежение. Антиоксидантът е задължителен, защото адреналинът и кортизонът способстват за образуването на свободните радикали, виновни за преждевременното остаряване. 

Със стреса може да се борите и у дома. Най-лесният начин е масажът с лавандулово или розмариново масло, които са естествени антидепресанти - те ще намалят напрежението и ще наситят кожата. Полезни са етеричните и ароматни масла, богати на фитохормони. За по-силно въздействие се препоръчва коктейл от по 2 капки от 5 вида масла. Можете да си направите с тях компрес. Много добре действат маските с какао и с натурален шоколад. 

Релаксиращите вани също са чудесни - малко ароматно масло заздравява кожата и отпуска мускулите. Към водата с температура 36-37 градуса добавете по 2 капки масло от червена роза, лавандула, жасмин, кипарис. Или пуснете 1 с.л. сухо мляко (за еластичност на кожата), листенца от рози и 4 капки лавандула. 

Ето и една антистрес закуска: в купа сипете 5 с.л. овесени ядки и ги залейте с 5 с.л. кипяща вода. Оставете ги да престоят една нощ. На сутринта добавете 5 с.л. мляко, 1 ч.л. мед и ядки от 5 ореха. Закусвайте с витаминната бомба в продължение на един месец. 

ЧИЯ Е НОВАТА СУПЕРХРАНА

ЧИЯ - НОВАТА МАНИЯ

4 Ноември 2013 / 11:16  |  Автор: zdravezavseki  |   | Категория: Здраве  | Рубрики: Здравословно хранене

Все по-често в последно време се говори за различни суперхрани.
Интересното е, че те са добре познати от години насам, но биват преоткривани от съвременния човек, който се стреми да се храни все по-
Те са били употребявани и като храна, и като лекарство още от древните маи, инки и ацтеки. Тази наричана днес суперхрана, се е считала тогава за толкова полезна, че била по-ценна от златото.
Семената от чиа са пълни с витамини, минерали, антиоксиданти, омега-3 мастни киселини, фибри и протеини. Освен че са богат източник на полезни хранителни вещества, те помагат и за балансирането на кръвната захар и за понижаването на холестерола.
Чиа или Salvia hispanica, е цъфтящо растение, което днес е най-разпространено в Мексико и Гватемала. Достига височина до около метър. Чиата има лилави и бели цветове, които в края на всяко стръкче формират грозд и там на групички се намират семената.
Именно семената са най-важната част от растението и са източникът на хранителните вещества. Те се считат за завършен протеин и съдържат калций, бор и желязо, като антиоксидантните им свойства надминават над 3 пъти тези на боровинките.

Семената от чиа са истинска хранителна електроцентрала и са пълни с омега-3 мастни киселини и фибри. Те, подобно на лененото семе, са готови за консумация, без да трябва да се стриват и могат да се съхраняват в продължение на много време, без да гранясат.
Една порция семена от чиа осигуряват 1/3 от необходимата дневна доза фибри. Поради високото си съдържание на омега-3 и фибри те могат да помогнат, ако искаме да отслабнем, тъй като засищат за по-дълго време и помагат на тялото да елиминира ненужните токсини.
Семената от чиа имат способността да стабилизират нивото на кръвната захар. Когато се ядат, те образуват гел в стомаха при храносмилане и така забавят превръщането на въглехидратите в захар. Това позволява на тялото да остане сито за по-дълго време, дава му повече постоянна енергия и предотвратява рязкото покачване на кръвната захар.
Семената от чиа, според публикация в British Journal of Nutrition от 2009 г., стабилизират нивата на холестерола и триглицеридите и намаляват общото количество натрупани мазнини.
Освен това имат хидрофилични свойства, които ги превръщат в ефективен стабилизатор на течностите и електролитите в тялото. Тези семена имат способността да абсорбират вода 12 пъти повече от собственото си тегло. Затова консумацията на семена от чиа ще ни помогне да регулираме телесните флуиди и да намали риска от дехидратация.
Тъй като семената поддържат тялото хидратирано, те са чудесна добавка към отслабващия диетичен режим, особено ако той включва и физически упражнения.

Предлагаме ви и лесна рецепта за мляко от чиа:

Какво е необходими продукти за пет чаши:
4 лъжици чиа семена
2 лъжици сурови орехи
2 лъжици суров сусамов тахан
2 лъжици суров мед
1 лъжица екстракт от ванилия
5 чаши вода
Начин на приготвяне:
Накиснете за няколко часа чиа семената и орехите в стъклен съд в 3 чаши вода. Изсипете в блендер и разбъркайте на средна скорост. Докато миксирате, добавете тахан, мед, ванилия и след това още 1 чаша вода.
Съхранявайте в стъклен съд с капак в хладилник. Накисването прави сместа богата на ензими. Антиоксидантите в семената чиа помагат да запазите сместа около седмица. Може да използвате като заместител на другите форми на мляко. 

ОПАСНИТЕ ТРАНСМАЗНИНИ - НАЙ-ВРЕДНИ СА КРОАСАНИТЕ, ВАФЛИТЕ И НА ПЪРВО МЯСТО МАРГАРИНА.

Дали все още има хора, които вярват, че маргаринът е здравословен???

Продават ли се изобщо на нашия пазар храни, които да стават за ядене? Научните факти са категорични - тези мазнини са бавна отрова, която обаче присъства в повечето храни по магазините.

Какво представляват трансмазнините?
Трансизомерите на висшите мастни киселини се получават при нагряване до висока температура на течни растителни масла в присъствието на катализатори и водород. Този процес в химията се нарича хидрогениране (хидриране). В резултат на химическата реакция растителните мазнини се втвърдяват, какъвто е случаят и с маргарина. Колкото по-хидрогенирано е едно масло, толкова по-твърдо е то на стайна температура.

Мазнините, които поемаме с храната, са наситени, ненаситени и трансмазнини (които също са ненаситени). Наситените обикновено са от животински произход и в структурата им няма двойни връзки, поради което са твърди при стайна температура. Ненаситените мазнини, които се съдържат в олиото и зехтина, имат двойни връзки в молекулите си и затова са течни при стайна температура.

Кои храни съдържат трансмазнини?
Повечето от трансмазнините на пазара се срещат в изделия като бисквити, кексове, пасти и торти, кроасани, вафли, маргарини, хамбургери и др. Пържените картофи, приготвени във веригите за бързо хранене, също съдържат сериозни дози трансизомери.

Храни под прицел:
готови баници и закуски, бутер тесто, промишлено произведени тестени изделия;
солети, чипс, царевични пръчици;
шоколад - в състава на който пише, че съдържа "растителни мазнини"; рядкост са шоколадите с краве масло, което е по-полезно;
растителна сметана - единственият растителен елемент в нея е хидрогенирана мазнина;
пуканки за микровълнова печка.

Трансмазнините в грамове:
Един донат съдържа около 5 гр.
Макдоналдс: Малки картофки - 2,5 гр., средни - 4 гр. и големи - 6 гр.
Макдоналдс: Big Breakfast - 7 гр., Deluxe Breakfast - 11 гр.
Пържени картофи (150 гр): 7 гр.
Бъргър (200 гр.): 3 гр.
Маргарин (1 супена лъжица): 6,9 гр.
Кроасан с пълнеж: около 2 гр.

Най-големи количества трансизомери има в концентрираните сосове и сухите супи (18,86%), а най-малки: в течните мазнини и шоколада (0.00%).

Вредни ли са трансизомерите?
Научно доказано е, че трансмазнините са вредни за здравето, защото увеличават "лошия" холестерол (LDL) и намаляват "добрия" холестерол (HDL) в кръвта. Този двоен отрицателен ефект върху съотношението между двата вида холестерол е два пъти по-силен от ефекта на животинските мазнини.

Установено е, че поемането на някои видове мазнини в сравнение с други води до сериозно напълняване, независимо от това, че количеството калории е едно и също. Такова е заключението на изследователи, които са хранили маймуни с трансмазнини. Опитните животни, чиято храна е съдържала предимно трансмазнини, натрупали с 30% повече коремни тлъстини в сравнение с тези, които поемали друг вид мазнини със същата калоричност. Установена била и по-голяма степен на инсулинова резистентност - един от първите белези за появата на диабет. Учените предполагат, че обяснението се крие в способността на трансмазнините да стимулират отделянето на повече инсулин от панкреаса, което на свой ред води до резистентност към излишъка от този хормон. Съществува и друга възможност - при навлизане на трансмазнините в клетъчните мембрани, по неизвестен засега механизъм, клетката не реагира нормално на инсулина.

Има данни, че трансизомерите на мастните киселини могат да причинят запушвания на кръвоносни съдове, диабет от тип 2, да увеличат трайно кръвното налягане, както и риска от сърдечнo-съдови проблеми. Известно е, че трансизомерните мазнини не са безвредни дори в минимални дози. Трансмазнините дотолкова натоварват сърдечно-съдовата система, че според учени от Харвардския институт за обществено здраве замяната им с течни растителни мазнини би предотвратила до 30 000 смъртни случая годишно в САЩ.

Тогава защо се използват в храните?
Много от компаниите-производители на храни използват хидрогенирани мазнини вместо олио поради намаляването на разходите, увеличаването на срока на годност, обогатяването на аромата и вкуса на продуктите. Принципно употребата на вредни мазнини се толерира от държавния апарат, защото големите производители са и големи данъкоплатци. В същото време Food and Drug Administration (САЩ) препоръчва да не се консумират продукти, в чието производство са използвани трансизомери или хидрогенирани мазнини.

Ню Йорк бе първият град в САЩ, който забрани използването на трансмазнини в ресторантите. Той бе последван от Филаделфия /Пенсилвания/. Наскоро Европейският парламент препоръча да се въведат правила за задължително отбелязване на съдържащите се трансмазнини върху етикетите на храните и да се помисли за пълна забрана на изкуствения им вариант. През 2004 г. в Дания трансмастните киселини бяха забранени в количества над 2% в храните. След около 2 г. Министерство на здравето на Дания отчете 20% намаление на заболеваемостта от сърдечно-съдови заболявания. През септември 2006г. "Кентъки фрайд чикън" (KFC) обяви, че ще спре да използва олио с нездравословните мазнини. KFC се обяви против трансмазнините, като поде кампания срещу тях. На 20 ноември 2006 г. общинският съвет на Кеймбридж, щата Масачузетс, направи поредната крачка към забраняването на трансмастните киселини в храните. Даде се правото на доброволно прекратяване на употребата на трансизомери в ресторантите, преди решението да бъде внесено като наредба. Латинска Америка (в това число и Чили) също се задължи да предприеме мерки за намаляване на консумацията на транс-мазнини. Според изчисленията на експерти, намаляването на количеството на транс-мазнините с 4% (9 грама) ще спаси живота на между 62 и 225 хил. души.

Къде сме ние?
В България избягването на трансмазнините все още е доста трудно. Поради ниската им цена и високата им трайност те се използват повсеместно. Освен това няма изискване за споменаване на съдържанието им върху опаковката на стоките у нас. В такъв случай, ако на етикета пише само "растителни мазнини", не става ясно дали са хидрогенирани или не. В "Наредба за специфичните изисквания към мазнините за мазане" обн., ДВ, бр. 22 от 15.03.2005 г., в сила от 16.09.2005 г., не се споменава "изомер" или "хидрогенирана мазнина". В България производителите не са задължени да описват на етикетите на продуктите си колко грама трансизомери има в продукта и каква част от мазнините в него са такива. В плана "Храни и хранене 2005 - 2010" българското здравно министерство също посочва прекалената употреба на трансмазнини сред факторите за големия брой сърдечно-съдови заболявания.
Но какво от това, когато го няма забранителния елемент?

В кроасаните се съдържат около 5 грама трансмазнини. Това води до съществено натрупване, а те остават в организма и не се разграждат, а това може да доведе до здравословни проблеми. Това казва известната диетоложка проф. Донка Байкова.

"Трябва да се влагат естествени съставки в сладкарските изделия, както се прави в повечето европейски страни. Свинската мас например е по-здравословна за нас хората, защото е разградима, докато тези мазнини не се разграждат", смята проф. Байкова.

Според проф. Байкова, един и същ продукт, независимо дали става дума за вафла или кроасан, произвеждан в друга европейска страна е без трансмазнини, но у нас те се влагат, защото стандартът ни е доста под този на средния европеец

Цената на вафлите, които се правят без трансмазнини е с около 20% по-висока, стана ясно от репортаж на Нова телевизия. Проблемът обаче е в това, че влагането на безопасни за здравето ни съставки, намаляват трайността на продукта и ако той не се купи, загубата остава за търговеца и производителя.

Според производители, в една обикновена вафла от 20 грама няма трансмазнини, докато в такава с покритие от шоколад има около 0.6 грама от тези опасни съставки. От бранша уточниха, че в България няма изискване да се изписва съдържанието на трансмазнини на етикета.

Всички тежки болести, които измъчват хората, се причиняват и от трансмазнини. Това обяснява и експертът по хранете д-р Людмила Емилова. Темата беше повдигната в САЩ, а у нас, след като еколози предложиха пълна забрана на маргарина, където се съдържат най-много такива вредни мазнини.
Д-р Емилова се обяви и против рекламите на маргарини, които шумят, че съдържат полезните омега 3 и 6 мастни киселини. „Много лошо с много малко полезни какво прави?“, попита тя.

По думите й, ефектът от хидрогенираните мазнини не се усеща веднага, но те се натрупват през годините и водят до бавна и сигурна смърт. Те са сред основните причинители на инфаркт и инсулт. 

„Това се натрупва и най-опасно е когато си намажеш филия с маргарин и след това пиеш нещо топло. Това дава възможност да се разтвори в стомаха и да отиде в кръвоносната система. Натрупва се по артериите“, обясни тя и посочи, че това води до инфаркт инсулт.

Освен това, трансмазнините причиняват постоянно тлеещо възпаление в организма – сигурна предпоставка за ракови образувания. Те предизвикват и хиперинсулизъм, което уврежда панкреаса и води до диабет. Експертът заяви, че вече много деца страдат от диабет тип 2, който е характерен за възрастните. Тези храни влияят и на поведението на децата, тъй като пречат на нормалното кръвоснабдяване на мозъка и водят до агресия или депресия. 

„Правят се реклами на абсолютно вредни храни“, заяви тя и препоръча хората сами да си приготвят храната и да не се доверяват на супермаркетите. 

„Няма безопасно количество на трансмазнини. Количеството, което трябва да се поглъща, е 0“. 

Пълната забрана на трансмазнините, обаче, ще наруши основна привилегия в ЕС – свободното движение на стоки, и вероятно това ще попречи това да се случи. 

В САЩ се води много добра статистика на заболяванията и факторите, които им влияят. У нас подобна база данни няма. 

„Дори производителите вече доста съвестно изписват „хидрогенизирано растително масло“. Един от начините за прикриване на съдържанието на такъв продукт е изписването на етикета „частично хидрогенизирано растително масло“. Това е заблуда, тъй като по принцип тези мазнини са частично хидрогенизирани. Ако бяха напълно хидрогенизирани, те щяха да са наситени и нямаше да са вредни.

Ако тези мазнини се натрупат в мастната тъкан, те си остават там, но не вредят на човека. Ако, обаче, станат съставна част от клетките и тъканите, тогава се изменя и функцията на органите. Общо взето, ако човек е консумирал такива мазнини, няма как да ги изкара от тялото си. Единственото, което може да направи, е да спре да ги консумира и натрупва. 

БИЛКИТЕ, КОИТО СВАЛЯТ ВИСОКАТА ТЕМПЕРАТУРА

По време на настинка и грип се препоръчва пиенето на топли чайове с мед, лимон и канела, консумирането на чесън и инхалациите, които помагат за отпушване на дихателните пътища. Има няколко билки, които не само помагат да засилите имунната система, но и ефективно работят срещу високата температура. Вижте кои са.

Маточина
Маточината може да помогне за лекото намаляване на температурата, а също така помага и в борбата срещу настинките и грипа. Намалява стреса и помага да имате спокоен сън. Когато купувате билки, избирайте такива, които са висококачествени, особено, ако чаят от билки ще се пие от деца. Билките трябва да са наситени с аромати и вкусове. Маточината може да приготвите под формата на топла напитка или като инхалация.

Бял равнец
Това една от най-често използваните билки по време на настинки и грип за намаляване на температурата. Тя стимулира изпотяването, намалява високата температура и помага за премахването на токсините от организма. Направете си чай от билката като я комбинирате с малко количество джинджифил.

Коча билка
Коча трева, известна също като коча билка (дилянка) е друго природно средство за сваляне на температурата. Помага за намаляването на неразположенията в стомаха и осигурява спокоен сън. Може да я приготвите под формата на чай, към който да добавите и малко пресен лимонов сок.

Джинджифил
Коренът от ароматната подправка също спада към семейството на билките, които облекчават високата температура, тъй като стимулира изпотяването. Подобрява периферната кръвна циркулация и може да се комбинира с други полезни билки или да се добавя към супи и ястия.

Цветове от черен бъз
Цветята на черния бъз бързо елиминират токсините в кръвта, предизвикват изпотяване, помагат за свалянето на високата температура и намаляват възпалението на лигавицата на носа и гърлото. Може да ги приготвяте под формата на чай.

Ехинацея
Тази лековита билка присъства в почти всички комбинирани чайове. Изключително ефикасна е при настинки и грип. Тя има естествени антивирусни, антимикробни свойства, а също така засилва и имунната система. Намалява високата температура, болката и възпалението.

Мента
Ментата намалява високата температура и има и други свойства, които могат да бъдат много полезни. Тя може да лекува стомашно-чревни разстройства, помага за намаляване на тревожността и спомага да имате спокоен сън. Може да я консумирате под формата на чай или да правите инхалации с нея. 

НАРОДНА МЕДИЦИНА ПРИ ЗАПУШЕН НОС

По време на настинка и грип едно от най-честите неразположения е запушеният нос. Често се случва да не разполагате с капки за нос и в тези моменти единствено натуралните продукти могат да бъдат вашата бърза помощ за облекчаване на хремата. Вижте някои от тях.

Бъдете винаги добре хидратирани
По време на настинка е изключително важно да приемате достатъчно количество течности под формата на вода, сокове, чай, супа. Приемът на течности помага за разреждане на секрета в носните проходи, което намалява напрежението в синусите и изхвърля секрета навън. Когато се намали налягането в синусите, дразненето и възпалението намаляват.

Евкалиптово масло
Етеричните масла имат не само прекрасен аромат, но от векове се използват за облекчаване на редица неразположения. Добавете няколко капки от маслото към водата за инхалации, към овлажнителите за стая или вдишайте няколко пъти от шишенцето с маслото.

Етерично масло от мента
Маслото от мента е едно от най-ефективните средства за отпушване на запушения нос. Нанесете една или две капки масло от мента под носа си и масажирайте леко. Опитайте и да вдишате от него.

Ментов чай
Пиенето на чай от мента е добър вариант, когато не разполагате с ментово масло. Ментовите листа съдържат ментол, който в съчетание с топлината на водата помага за отпушването на носните проходи. Към ментовия чай може да добавите щипка лют червен пипер или джинджифил.

Солена вода
Пригответе малко количество вода със стайна температура, към която добавете и малко количество сол. Разбъркайте добре и с помощта на капкомер поставете от разтвора в запушения нос. Процедурата е неприятна, но ефективна.

Гореща вана
Тя е алтернатива на инхалациите. Облекчаването, което ще усетите се получава благодарение на загряването и парата, която се отделя. За да има процедурата по-голям ефект, добавете към водата любимото си етерично масло.

Топли компреси
Топлите компреси на челото и синусите също ще облекчат напрежението. Затоплете една малка кърпа в микровълнова фурна или на радиатора. След това я поставете за няколко минути върху челото. 

ХОМЕОПАТИЧНИТЕ ЛЕКАРСТВА - МЕТОДИ НА ПРОИЗВОДСТВО

Производството на хомеопатични лекарства представлява високотехнологичен процес, при който се съчетават  традициите с  модерните технологии при най-строг контрол от страна на упълномощените за това органи.В Европейския съюз нормативният документ, които определя ролята и значението на хомеопатичните лекарства е  Европейска директива 27 от 2004 г.
В България правилата по производството, регистрацията, предписването и продажбата на хомеопатичните лекарства са описани в специална глава в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.
Принципно производството на хомеопатичните лекарства минава през три етапа:

I. Събиране, идентификация и първоначална обработка на изходните веществаII. Приготвяне на тинктура-майка или първоначална тритурация
III. Динамизация

---

Събиране, идентификация и първоначална обработка на изходните вещества
Нормативно източниците за производство на хомеопатични лекарства са регулирани от Европейската хомеопатична фармакопея и френската хомеопатична фармакопея.
Изходните вещества, от които се произвеждат хомеопатичните лекарства са проучени при патогенетичното експериментиране от лекарите-хомеопати от началото на XIX-ти век до днес.
Според изходното вещество хомеопатичните лекарства се разделят на такива с растителен произход, животински произход, химически вещества и минерали.
Най-голям е делът на хомеопатичните лекарства с растителен произход. Общо 1200 растения се използват в производството на хомеопатични лекарства. Растенията се събират в естествената им среда, най-често в свежо състояние и при спазване на указанията на Европейската, Френската и Американската хомеопатична фармакопея.
Различните хомеопатични лекарства се произвеждат от различни части на растенията в различен стадий на вегетация. Тези детайли са уточнени в съответните фармакопеи съобразно указанията на хомеопатичната Материя Медика.
120 ботаници, запознати с ботаническата систематизация на растенията са натоварени със задачата да събират тези растения в нужния стадий на вегетация на растението и да осигуряват доставката им до хомеопатичните лаборатории. Повечето от растенията са диворастящи, но някои (например невенът - Calendula officinalis) се отглеждат при условията на биологично земеделие в специални плантации, за да се предпазват от изтребване диворастящите видове.
При пристигане в лабораторията растенията се проверяват за съответствие на биологичния вид и за външни замърсители - гъби, плесени, радиоактивност и др.
Химическите вещества и минералите се закупуват от химически лаборатории, специализирани в съответното производство. При пристигането им в хомеопатичната лаборатория се провежда типичния за съответното вещество химически контрол, описан във фармакопеята  - анализ на съдържанието, измерване на химичната чистота и др.
Съществува специална група вещества, от която се приготвят хомеопатични лекарства - т.нар. биотерапевтици (нозоди).  Биотерапевтиците са продукти, които не са получени по химичен път. Те представляват патологични секрети, екскрети, някои продукти от микробен произход, ваксини и др. Тъй като при работа с тях съществува биологичен риск, специален нормативен документ, т.нар. Кодекс за биотерапевтиците определя условията, при които се работи с тези вещества и технологията, по която се приготвят от тях хомеопатичните лекарства. По-голямата част от тях се приготвят от бактериални култури, някои от ваксини и серуми, а една малка част от патологични секрети и екскрети на човешкия организъм. Работата с тях налага спазване не само на изискванията за противоепидемична и противоинфекциозна защита, но и на изискванията за работа с кръв и кръвни продукти.

---

Приготвяне на тинктура-майка или първоначална тритурацияМайчината тинктура се получава чрез мацерация на растението в разтвор на 96% алкохол и пречистена вода. Това е фитохимичен процес, при който в разтвора се екстрахират съдържащите се в растението активни вещества. Самият протокол за приготвяне на майчината тинктура е описан във фармакопеята. Мацерацията продължава от 10 до 21 дни в зависимост от конкретния източник. Процесът на приготвяне на майчина тинктура се прилага за всички източници от растителен произход и за лекарствата, за чието производство се използват малки животни.
Окончателният титър на майчината тинктура се определя от фитохимичния състав на растението (растителният вид), сезонът и мястото на събирането. Например за Crataegus е 45%, за Calendula oficinalis 55%, за Thuya occidentalis 65%, за Asa foetida 96% и т.н. По този начин се осигурява постоянство на състава при различните партиди и съответно постоянно качество на последващите разреждания на лекарството.
След като приключи  мацерацията течната фаза се отделя от сухата с пресоване и филтрация. Пресоването става в хидравлична преса при налягане 100 бара на квадратен сантиметър, афилтрацията се прави през филтър, който не пропуска частици с големина над 1 микрон.
Накрая се извършва качествен и количествен контрол на готовата тинктура. Проверява се алкохолното съдържание и се прави фитохимичен анализ с помощта на тънкослойна хроматография и на хроматография под високо налягане.

Качествен контрол на фитохимичния състав на различни тинктури оо Тънкослойна хроматография за определяне на фитохимичния състав на Hydrastis cannadensis Хроматография под налягане за определяне на фитохимичния състав на Passiflora

Химичните вещества и минерали, които са разтворими в алкохолен разтвор се подлагат на подобни процедури, като разтворителят е 70%, 30% или 95% алкохол и високопречистена вода.
Неразтворимите в алкохол вещества (метали и др.) се подлагат на тритурация (стриване) в млечна захар по специална процедура двукратно, след което се приготвя първо течно разреждане, което отговаря на трикратно разреждане в съотношение 1:100 (3СН). При металите първото течно разреждане се приготвя след три сухи тритурации (4CH).

---

Динамизация
Динамизацията е ключов етап, в производството на хомеопатичното лекарство, критичен за качеството на крайния продукт.
Той се състои от два отделни подетапа - разреждане и динамизиране (потенциране).
При разреждането последователно се намалява на концентрацията на  тинктурата майка, на разтвора на химическото вещество (ако то е разтворимо), или на тритурацията (ако веществото е неразтворимо).
След всяко разреждане новополученият разтвор се подлага на стандартизирано разтръскване с машина, което се нарича "динамизация".
Използват се два метода на намаляване на концентрацията: метод на Ханеман и метод на Корсаков.

А. Метод на Ханеман

Съгласно метода на Ханеман от тинктурата майка се взема 1 тегловна единица и се смесва с 99 тегловни единици разтворител (алкохол и вода). Следва разтръскване на разтвора на специална машина. Това разреждане се отбелязва с 1CH.  От него се взема една тегловна единица и се смесва в нов стъклен флакон с 99 тегловни единици разтворител (алкохол и вода), след което отново се разтръсква на машината.  Това представлява разреждане 2CH и т.н. Съкращението СН означава "Центизмал по Ханеман" - т.е. "разреждане в съотношение 1:100 по метода на Ханеман". Така процесът продължава обикновено до получаването на разреждане 30CH. Между временно се отделят т.нар. междинни разреждания, които сравнително често се използват в практиката - 5СН, 9СН, 7CH, 12CH, 15CH и 30CH При метода на Ханеман за всяко ново разреждане се използва нов стъклен флакон, след динамизацията флаконът се изхвърля, за следващото разреждане се използва нов флакон, който след динамизацията отново се изхвърля и т.н При крайното разреждане на пракитика няма материален остатък от изходното вещество, защото още при 12-то центизмално разреждане статистическата вероятност за установяване на една молекула от изходното вещество е близка до нулата. Затова се говори за "безкрайно малки дози" в хомеопатията.

Странното е, че въпреки нищожността на дозата, на при клиничното приложение по-високите разреждания имат по-бърз и по-голям ефект върху здравето на болния човек, отколкото по-малките разреждания. Например, при нагноителни процеси ако се използва високо разреждане от лекарството Hepar sulfuris calcareum 30CH нагноителният процес спира за часове. И обратно - ако се даде ниско разреждане от лекарството Hepar sulfuris calcareum - например 5CH, където все още има материален остатък от изходното химическо вещество при начеващ нагноителен процес, той не само не спира, но напротив - усилва се и се образува по-голямо количество гноен ексудат.В момента фундаменталните науки - химия, физика, биохимия и биофизика все още не могат да обяснят защо това се случва, нито как точно въздейства хомеопатичното лекарство върху организма в безкрайно малка доза. Въпросът за безкрайно малката доза вълнува учените повече от 200 години, но едва през последните години някои експерименти хвърлят известна светлина върху загадката.
Важен експеримент от тази група е опитът на професор Луи Рей от Лозана. Той използва феноменатермолуминисценция - отделяне на специфична за всяко химическо вещество светлина при активиране с гама-лъчи и UV-лъчи  на вещество, замразено от температура близка до абсолютната нула (77К).
При този експеримент се доказа, че ако разтвор на  литиев хлорид се разреди и динамизира по метода на Ханеман над числото на Авогадро, при облъчване този замразен разтвор показва "дефекти в кристалите" типични за наличието на литиев хлорид, въпреки че от гледна точка на химията съдържа само вода и няма статистическа вероятност за наличие на йони литиев хлорид.
В литературата са публикувани редица други фундаментални изследвания на високите и свръхвисоките разреждания на хомеопатичните лекарства.
А. Метод на Корсаков
Методът на Корсаков се използва за производството на свръхвисоки разреждания на хомеопатични лекарства 200CH, 1000CH, 10 000 CH, 100 000 CH и др. Целта на този метод е да се използват по-малко количество стъклени флакони, тъй като разходът за стъкло при това производство би бил огромен.

При динамизация по метода на Корсаков се използва един единствен флакон, който съдържа 99% ултрафилтрирана вода. От тинктурата-майка или първото течно разреждане се взема 1% тегловна маса и се смесва с разтворителя, след което следва динамизация. Така динамизираният разтвор се отбелязва с означението 1К. След това цялото съдържание на флакона се изхвърля, като по стените на флакона остава 1/100 част от разтвора. Флаконът се напълва с 99 части ултафилтрирана вода и отново се динамизира - това е разреждане 2К.  След това отново цялото съдържание на флакона се изхвърля, а по стените му остава 1/100 от разтвора 2К. Следва ново напълване на флакона с 99 части ултрафилтрирана вода и нова динамизация - това е рзареждане 3К. Този процес се продължава часове и дни наред, до приготвяне на съответните големи и свръхголеми разреждания.  За осъществяване на Корсаково разреждане, независимо от модерните технологии и автоматизирането на процеса понякога е необходимо доста време. Например  за разреждане 200К са необходими 44 минути,  за 1000 К - 3 часа,  за 10 000 К (10М) - 30 часа, а  за 100 000 К (100 М, или СМ) - 361 часа, което е малко повече равнява на 15 денонощия.

Разрежданията в съотношение 1:100 по Ханеман и по Корсаков са най-разпостранени измежду различните лаборатории и са се наложили като стандарт. В някои страни обаче се прилагат и друг вид разреждания. В Германия например широко разпространение е придобило разреждането на лекарствата в съотношение 1:10 (т.нар. "десетично разреждане" по Ханеман). Те се отбелязват със съкращението DH - "децимал по Ханеман" - макар че Ханеман никога не е използвал разреждане в съотношение 1:10.  Други лаборатории прилагат разреждане в съотношение 1:50 000. Това е т.нар. LM - разреждане, въведено според някои автори от самия Ханеман в края на кариерата му.
След като приключи процеса на разреждане и динамизация обикновено хомеопатичното лекарство се пренася върху неутрален носител.

Неутралният носител, изнамерен и приложен още от Ханеман е смес между млечна захар и обикновена захар. От изходните вещества - 15% лактоза и 85% захароза в турбини се приготвят глобули и гранули.  Приготвянето на неутралния носител е на принципа на приготвяне на дражета.  В турбина първоначално се впръскват кристали лактоза, след което докато турбината се върти се пулверизира обикновен сироп, получава се прах, съдържащ лактоза и захароза, този прах се изсушава, отново се впръсква сироп, получава се прах с по-големи размери на прашинките, изсушава се, отново се впръсква сироп и т.н.  В крайна сметка, след 13 дни се получават глобули, които представляват порьозни топчета с диаметър 1,8 мм, а след 16 дни се получават гранули - порьозни топчета с диаметър 3,8 мм. Тези гранули и глобули се импрегнират с хомеопатично лекарство, така че да може да бъде съхранявано в удобен за приложение и транспот вид.

Импрегнирането обикновено става на етапи. Навремето производството на хомеопатичното лекарство е приключвало с напояването с няколко капки на определено количество гранули и изсушаването им върху хартия. Днес обаче процесът е автоматизиран, като за да бъдат лабораториите сигурни, че всяка гранула е напоена с разтвор на хомеопатичното лекарство е въведена т.нар. "тройна импрегнация".  При нея върху гранулите с дозатор се впръсква определено количество хомеопатично лекарство, след това гранулите се изсушават, следва второ впръскване на хомеопатично лекарство, второ изсушаване, трето впръскване на хомеопатично лекарство и трето изсушававне.

Накрая, след като завърши тройната импрегнация гранулите се поставят в специални флакони от полипропилен. Гранулите се поставят в по-големи флакони, снабдени с дозатор за множество приложения, а глобулите в малки флакони за еднократна употреба.  Обикновено в зависимост от разреждането флаконите са оцветени в различен цвят - зелен, син, оранжев, лилав и т.н.
Една туба гранули съдържа 3,4 g, а една доза глобули 0,85 g лактозо/захарозен носител. Като стандарт е прието един прием на хомеопатично лекарство да съдържа доза глобули, или 5 гранули, които се равняват на 0,21 g лактозо/захарозен носител. Това количество е достатъчно малко, за да може хомеопатичното лекарство да се приема и от болни от диабет без да се застрашава контрола на кръвната глюкоза и да се налага промяна в инсулиновите дози.
При малки деца, тежко болни и кърмачета дозата (5 гранули или доза глобули) може да се разтвори в малко вода и да се даде през устата.
В различни лаборатории има и други форми на съхранение на хомеопатичните лекарства: таблетки, колири, ампули за пиене, дози ампули за пиене, капки, мехлеми и др. Приготвянето им не се отличава от стандартното приготвяне на съответните лекарствени форми в класическата фармакопея.
Днес на всеки етап от производството на хомеопатичните лекарства са въведени строги изисквания по отношение на околната среда (работното облекло, хигиената, съдържанието на определен брой прахови частици в кубичен метър въздух и др.), контрола на изходните вещества, материалите с които се работи, обучението на персонала, процедурите на работа и т.н. Различните хомеопатични лаборатории отстояват с името си качеството на произведените лекарства, тъй като след определено разреждане не е възможен химически анализ на продукта. Затова е важно в аптечната мрежа да се предлагат хомеопатични лекарства, приготвени от стабилни, признати в света и в Европа хомеопатични фармацевтични лаборатории.

Д-р Иван Енев
По материали, предоставени от Центъра за обучение и развитие на хомеопатията