ОПАСНИТЕ ТРАНСМАЗНИНИ - НАЙ-ВРЕДНИ СА КРОАСАНИТЕ, ВАФЛИТЕ И НА ПЪРВО МЯСТО МАРГАРИНА.

Дали все още има хора, които вярват, че маргаринът е здравословен???

Продават ли се изобщо на нашия пазар храни, които да стават за ядене? Научните факти са категорични - тези мазнини са бавна отрова, която обаче присъства в повечето храни по магазините.

Какво представляват трансмазнините?
Трансизомерите на висшите мастни киселини се получават при нагряване до висока температура на течни растителни масла в присъствието на катализатори и водород. Този процес в химията се нарича хидрогениране (хидриране). В резултат на химическата реакция растителните мазнини се втвърдяват, какъвто е случаят и с маргарина. Колкото по-хидрогенирано е едно масло, толкова по-твърдо е то на стайна температура.

Мазнините, които поемаме с храната, са наситени, ненаситени и трансмазнини (които също са ненаситени). Наситените обикновено са от животински произход и в структурата им няма двойни връзки, поради което са твърди при стайна температура. Ненаситените мазнини, които се съдържат в олиото и зехтина, имат двойни връзки в молекулите си и затова са течни при стайна температура.

Кои храни съдържат трансмазнини?
Повечето от трансмазнините на пазара се срещат в изделия като бисквити, кексове, пасти и торти, кроасани, вафли, маргарини, хамбургери и др. Пържените картофи, приготвени във веригите за бързо хранене, също съдържат сериозни дози трансизомери.

Храни под прицел:
готови баници и закуски, бутер тесто, промишлено произведени тестени изделия;
солети, чипс, царевични пръчици;
шоколад - в състава на който пише, че съдържа "растителни мазнини"; рядкост са шоколадите с краве масло, което е по-полезно;
растителна сметана - единственият растителен елемент в нея е хидрогенирана мазнина;
пуканки за микровълнова печка.

Трансмазнините в грамове:
Един донат съдържа около 5 гр.
Макдоналдс: Малки картофки - 2,5 гр., средни - 4 гр. и големи - 6 гр.
Макдоналдс: Big Breakfast - 7 гр., Deluxe Breakfast - 11 гр.
Пържени картофи (150 гр): 7 гр.
Бъргър (200 гр.): 3 гр.
Маргарин (1 супена лъжица): 6,9 гр.
Кроасан с пълнеж: около 2 гр.

Най-големи количества трансизомери има в концентрираните сосове и сухите супи (18,86%), а най-малки: в течните мазнини и шоколада (0.00%).

Вредни ли са трансизомерите?
Научно доказано е, че трансмазнините са вредни за здравето, защото увеличават "лошия" холестерол (LDL) и намаляват "добрия" холестерол (HDL) в кръвта. Този двоен отрицателен ефект върху съотношението между двата вида холестерол е два пъти по-силен от ефекта на животинските мазнини.

Установено е, че поемането на някои видове мазнини в сравнение с други води до сериозно напълняване, независимо от това, че количеството калории е едно и също. Такова е заключението на изследователи, които са хранили маймуни с трансмазнини. Опитните животни, чиято храна е съдържала предимно трансмазнини, натрупали с 30% повече коремни тлъстини в сравнение с тези, които поемали друг вид мазнини със същата калоричност. Установена била и по-голяма степен на инсулинова резистентност - един от първите белези за появата на диабет. Учените предполагат, че обяснението се крие в способността на трансмазнините да стимулират отделянето на повече инсулин от панкреаса, което на свой ред води до резистентност към излишъка от този хормон. Съществува и друга възможност - при навлизане на трансмазнините в клетъчните мембрани, по неизвестен засега механизъм, клетката не реагира нормално на инсулина.

Има данни, че трансизомерите на мастните киселини могат да причинят запушвания на кръвоносни съдове, диабет от тип 2, да увеличат трайно кръвното налягане, както и риска от сърдечнo-съдови проблеми. Известно е, че трансизомерните мазнини не са безвредни дори в минимални дози. Трансмазнините дотолкова натоварват сърдечно-съдовата система, че според учени от Харвардския институт за обществено здраве замяната им с течни растителни мазнини би предотвратила до 30 000 смъртни случая годишно в САЩ.

Тогава защо се използват в храните?
Много от компаниите-производители на храни използват хидрогенирани мазнини вместо олио поради намаляването на разходите, увеличаването на срока на годност, обогатяването на аромата и вкуса на продуктите. Принципно употребата на вредни мазнини се толерира от държавния апарат, защото големите производители са и големи данъкоплатци. В същото време Food and Drug Administration (САЩ) препоръчва да не се консумират продукти, в чието производство са използвани трансизомери или хидрогенирани мазнини.

Ню Йорк бе първият град в САЩ, който забрани използването на трансмазнини в ресторантите. Той бе последван от Филаделфия /Пенсилвания/. Наскоро Европейският парламент препоръча да се въведат правила за задължително отбелязване на съдържащите се трансмазнини върху етикетите на храните и да се помисли за пълна забрана на изкуствения им вариант. През 2004 г. в Дания трансмастните киселини бяха забранени в количества над 2% в храните. След около 2 г. Министерство на здравето на Дания отчете 20% намаление на заболеваемостта от сърдечно-съдови заболявания. През септември 2006г. "Кентъки фрайд чикън" (KFC) обяви, че ще спре да използва олио с нездравословните мазнини. KFC се обяви против трансмазнините, като поде кампания срещу тях. На 20 ноември 2006 г. общинският съвет на Кеймбридж, щата Масачузетс, направи поредната крачка към забраняването на трансмастните киселини в храните. Даде се правото на доброволно прекратяване на употребата на трансизомери в ресторантите, преди решението да бъде внесено като наредба. Латинска Америка (в това число и Чили) също се задължи да предприеме мерки за намаляване на консумацията на транс-мазнини. Според изчисленията на експерти, намаляването на количеството на транс-мазнините с 4% (9 грама) ще спаси живота на между 62 и 225 хил. души.

Къде сме ние?
В България избягването на трансмазнините все още е доста трудно. Поради ниската им цена и високата им трайност те се използват повсеместно. Освен това няма изискване за споменаване на съдържанието им върху опаковката на стоките у нас. В такъв случай, ако на етикета пише само "растителни мазнини", не става ясно дали са хидрогенирани или не. В "Наредба за специфичните изисквания към мазнините за мазане" обн., ДВ, бр. 22 от 15.03.2005 г., в сила от 16.09.2005 г., не се споменава "изомер" или "хидрогенирана мазнина". В България производителите не са задължени да описват на етикетите на продуктите си колко грама трансизомери има в продукта и каква част от мазнините в него са такива. В плана "Храни и хранене 2005 - 2010" българското здравно министерство също посочва прекалената употреба на трансмазнини сред факторите за големия брой сърдечно-съдови заболявания.
Но какво от това, когато го няма забранителния елемент?

В кроасаните се съдържат около 5 грама трансмазнини. Това води до съществено натрупване, а те остават в организма и не се разграждат, а това може да доведе до здравословни проблеми. Това казва известната диетоложка проф. Донка Байкова.

"Трябва да се влагат естествени съставки в сладкарските изделия, както се прави в повечето европейски страни. Свинската мас например е по-здравословна за нас хората, защото е разградима, докато тези мазнини не се разграждат", смята проф. Байкова.

Според проф. Байкова, един и същ продукт, независимо дали става дума за вафла или кроасан, произвеждан в друга европейска страна е без трансмазнини, но у нас те се влагат, защото стандартът ни е доста под този на средния европеец

Цената на вафлите, които се правят без трансмазнини е с около 20% по-висока, стана ясно от репортаж на Нова телевизия. Проблемът обаче е в това, че влагането на безопасни за здравето ни съставки, намаляват трайността на продукта и ако той не се купи, загубата остава за търговеца и производителя.

Според производители, в една обикновена вафла от 20 грама няма трансмазнини, докато в такава с покритие от шоколад има около 0.6 грама от тези опасни съставки. От бранша уточниха, че в България няма изискване да се изписва съдържанието на трансмазнини на етикета.

Всички тежки болести, които измъчват хората, се причиняват и от трансмазнини. Това обяснява и експертът по хранете д-р Людмила Емилова. Темата беше повдигната в САЩ, а у нас, след като еколози предложиха пълна забрана на маргарина, където се съдържат най-много такива вредни мазнини.
Д-р Емилова се обяви и против рекламите на маргарини, които шумят, че съдържат полезните омега 3 и 6 мастни киселини. „Много лошо с много малко полезни какво прави?“, попита тя.

По думите й, ефектът от хидрогенираните мазнини не се усеща веднага, но те се натрупват през годините и водят до бавна и сигурна смърт. Те са сред основните причинители на инфаркт и инсулт. 

„Това се натрупва и най-опасно е когато си намажеш филия с маргарин и след това пиеш нещо топло. Това дава възможност да се разтвори в стомаха и да отиде в кръвоносната система. Натрупва се по артериите“, обясни тя и посочи, че това води до инфаркт инсулт.

Освен това, трансмазнините причиняват постоянно тлеещо възпаление в организма – сигурна предпоставка за ракови образувания. Те предизвикват и хиперинсулизъм, което уврежда панкреаса и води до диабет. Експертът заяви, че вече много деца страдат от диабет тип 2, който е характерен за възрастните. Тези храни влияят и на поведението на децата, тъй като пречат на нормалното кръвоснабдяване на мозъка и водят до агресия или депресия. 

„Правят се реклами на абсолютно вредни храни“, заяви тя и препоръча хората сами да си приготвят храната и да не се доверяват на супермаркетите. 

„Няма безопасно количество на трансмазнини. Количеството, което трябва да се поглъща, е 0“. 

Пълната забрана на трансмазнините, обаче, ще наруши основна привилегия в ЕС – свободното движение на стоки, и вероятно това ще попречи това да се случи. 

В САЩ се води много добра статистика на заболяванията и факторите, които им влияят. У нас подобна база данни няма. 

„Дори производителите вече доста съвестно изписват „хидрогенизирано растително масло“. Един от начините за прикриване на съдържанието на такъв продукт е изписването на етикета „частично хидрогенизирано растително масло“. Това е заблуда, тъй като по принцип тези мазнини са частично хидрогенизирани. Ако бяха напълно хидрогенизирани, те щяха да са наситени и нямаше да са вредни.

Ако тези мазнини се натрупат в мастната тъкан, те си остават там, но не вредят на човека. Ако, обаче, станат съставна част от клетките и тъканите, тогава се изменя и функцията на органите. Общо взето, ако човек е консумирал такива мазнини, няма как да ги изкара от тялото си. Единственото, което може да направи, е да спре да ги консумира и натрупва.