ПОЛИПИ В НОСА

Полипите в носа всъщност се образуват и произхождат от носните синуси. Резултат са от продължително дразнене на лигавицата им вследствие на хронична хрема, алергия (алергичен ринит), синузит или хронично възпаление или инфекция, както и при астма.

Носните полипи са меки неболезнени образувания, които НЕ са ракови разраствания и растат и изпълват синусите около носа, както и носната кухина. Видимата им част се подава от синуса и расте към носната кухина, предизвиквайки различно по степен запушване на носа и затруднено дишане, но основата им, крачето на което се държат, е разположено в един от околоносните синуси ( sinis paranasales ), откъдето полипите излизат.

Полипите “растат” на гроздове или са с капковидна форма, плоски на вид, често уподобявани на “рибен мехур”. Представляват белезникави сакчета с различен размер, както и втвърдена лигавица. Макар че не са болезнени и се усещат едва след като нарастнат значително, те често кървят при опит да бъдат извадени. Малките полипи много трудно могат да бъдат открити, тъй като са безсимптомни, едва когато нараснат значително започват да предизвикват различни проблеми, най-чест от които е запушването на носа, трудно до невъзможно дишане, устно дишане, течащ нос, частична или пълна загуба на обоняние, както и чести носни инфекции.

Не са изяснени напълно причините за появата на носните полипи, но много фактори предразполагат към това:

• честите настинки, инфекции и алергични хреми ( алергичен ринит )
• поленози, неизлекувани и хронифицирали носни инфекции
• астма, чувствителност към някой лекарства, като аспирин
• анатомични аномалии, изкривена носна преграда, водещи до стесняване отворите на синусите
• вредни химикали, силно запрашена среда и сух въздух
• някои заболявания на имунната система

Полипите се появяват и при деца, но най-често засягат възрастта над 35-40 години, тъй като за появата им роля играе времето и продължителното развитие на хроничен процес в носа и синусите, като повече боледуват мъжете, отколкото жените. При децата под 10 години полипозата се среща под формата на кистозна фиброза.

Симптоми

Най-честите симптоми на носната полипоза са:

• непрестанно запушен нос ( назална конгесция )
• непрестанно течащ нос с водниста хрема
• намалено или напълно изгубено обоняние ( аносмия )
• упорито главоболие концентирано в челото, както и болка в бузите
• настинка, която не преминава и не се повлиява от лечение

Разбира се, диагнозата се поставя не само на базата на оплакванията на пациента. Извършва се преглед, понякога се използва и фиброоптика ( назална ендоскопия ), за да се огледа носната кухина в дълбочина, назначава се рентгенова снимка на околоносни кухини, както и скенер на синусите, които да покажат доколко те са засегнати от полипозата. Назначава се консултация с алерголог, за да се открие евентуална алергична причина за полипите и тя да се лекува, намалявайки риска от рецидив.

Лечение и премахване на носните полипи

Полипите се повлияват от медикаменти, както приложени локално, така и приети вътрешно. Най-често се използват различни кортикостериодни препарати. Те са фабрично дозирани и флаконите освобождават точно определена доза при всяко впръскване. Приложени в носа, директно върху лигавицата те действат само локално и не се абсорбират в организма, което позволява ползването им месеци и дори години без проява на странични ефекти.

Макар че медикаментите могат да “свият” полипите до по-малки размери и да облекчат дишането, самите полипи не изчезват, нито търпят обратно развитие и дегенерация. Веднъж появили се, перспективата е те да бъдат отстранени оперативно. При 70% от пациентите, дори и старателното и пълно отстраняване на полипите с операция води до рецидив и повторната им поява след време. Често полипите се появяват отново 18-24 месеца след отстраняването. Това заивиси най-вече от основаната причина, която ги предизвиква. При астма и алергии, вероятността за повторна поява е много по-голяма.

Често при по-големи полипи запушващи ноздрите при много силно издухване на носа, те се откъсват и се изхвърлят през носа, ако са закрепени на малко краче. Много пациенти смятат, че с това проблемът е решен. На същото място обаче след 1-1,5 г. пораства нов полип. Други използват различни билкови капки, пропилисова тунктура, дори и разтвор на сребърен нитрат за “горене” на полипите. Често се прилагат и хомеопатични препарати, но всички те имат временен ефект. Дори и полипът да се откъсне и “изхвърли”, неговата основа, която е дегенеративно променена лигавица на синуса, продължава да съществува и образува много скоро нов полип. Затова и старата техника за “изрязването” на полипите с телена примка не води до премахването им, а до следваща манипулация.

Полипите се премахват оперативно, като манипулацията се извършва с пълна упойка и трае около 45 минути. Използва се Функционална Ендоскопична Синус Хирургия ( FESS ), която чрез фиброоптика, микроинструменти и микродебридери ( шейвъри ), отстранява напълно и безкръвно полипите. Следоперативният период е много важен за правилното зарастване на лигавицата и трае от 1 до 3 седмици. Носът се тампронира за 48 часа, а в седмиците след сваляне на тампоните лигавицата остава подута, но бавно отбъбва и заздравява. Назначават се кортикостериоди, както и промивки на носната кухина с топъл физиологичен разтвор ( солен разтвор ), както и топъл разтвор на натриев хлорид и натриев бикарбонат. Това води до очистване на лигавицата и предпазване от инфекция и срастване. Не се препоръчва силно издухване на носа или кихане, възможно е леко кървене и секреция от носа.

От какво зависи повторната поява на полипите

Лечението на носните полипи е предизвикателство в УНГ хирургията, най-вече заради честите рецидиви на това заболяване. 2/3 от пациентите се обръщат след време отново за оперативно отстраняване на новоразвили се полипи на мястото на вече отстранените. За това способства и самата оперативна намеса. Старите методи, който продължават да се използват масово и днес, се изразяват в отрязване на полипа от носа под местна упойка, използвайки малка примка. Това обаче не остранява причината, която е дълбоко в синуса. Крачето на което полипът се е крепял остава и след време от него се развива нов.

Съвременните методи използват фиброоптика и специални инструменти, лазер, шейвъри и микрохирургични инструменти с които се навлиза не само в носа, но и в синусните кухини и радикално се отстранява цялата променена лигавица, както и полипозата в самите синуси. Тази операция е много по-прецизна, в по-голям обем и води до изчистване на самите синуси.

Носната кухина е свързана с 4 чифта синусни кухини – максиларен ( или горночелюстен ) синус, етмоидален синус, фронтален синус и най-дълбоко разположеният сфеноидален синус.

Полипите произхождат най-вече от етмоидалните клетки на етмоидалния синус, като те растат напред към носните ходове и са двустранни. Другите полипи изхождат от максиларните синуси и растат назад към носоглътката и не запушват носа напред, като често са едностранни. Те се виждат само със задна риноскопия. Полипите от етмоидалния синус са най-чести.

Операциите са преминали през различни етапи, от премахването им с местна упойка, изключително кървяща процедура, до механичното им  отстраняването под  обща упойка , където кървенето е значително по-малко. Операцията трябва да е много прецизна, тъй като има опасност от засягане на орбитата на окото. Периодът на повторната поява на носните полипи при пациентите е различен. В голям процент това зависи от следоперативните грижи и прилаганото медикаментозно лечение.

Усложнения и проблеми при полипоза

Полипите могат да разрастнат доста и да доведат до пълно запушване на носа и невъзможност да се диша свободно през него. Запушването на носа води до трудно дишане, особено по време на сън, сънна апнея и хъркане, но и до сериозни дихателни и сърдечни проблеми, ако процесът се развива продължително и не се вземат мерки за лекуването му. При пациенти с астма, полипозата допълнително затруднява дишането и води до хронична хипоксия и кислороден глад на организма.

Полипозата е рецидивиращо заболяване. При немалка част от пациентите, дори и след успешна операция, полипите израстват наново след време и това налага многократни хирургични интервенции до пълното им отстраняване. Много голямо значение за риска от повторна поява има следоперативния период и лечението с медикаменти. Трябва да се премахне причината, да се лекува алергията, да се живее в обезпрашена среда, да се поддържа влажен въздух през зимата, да се прилагат кортикостериодни спрейове, промивки на носа с физиологичен разтвор и лечение на настинките. Нужно е да проветрявате често, тъй като домашният въздух съдържа 5 до 10 пъти повече замърсители от този отвън. При наличие на синусни инфекции от бактериален или гъбичен произход, те трябва да се лекуват с антибиотици, а алергиите с антихистамини.

Полипите в носа нямат нищо общо с полипите в дебелото черво или ендометриалните полипи в матката, които имат съвсем друг произход, развитие и прогноза.