БИЛКИТЕ, КОИТО СВАЛЯТ ВИСОКАТА ТЕМПЕРАТУРА

По време на настинка и грип се препоръчва пиенето на топли чайове с мед, лимон и канела, консумирането на чесън и инхалациите, които помагат за отпушване на дихателните пътища. Има няколко билки, които не само помагат да засилите имунната система, но и ефективно работят срещу високата температура. Вижте кои са.

Маточина
Маточината може да помогне за лекото намаляване на температурата, а също така помага и в борбата срещу настинките и грипа. Намалява стреса и помага да имате спокоен сън. Когато купувате билки, избирайте такива, които са висококачествени, особено, ако чаят от билки ще се пие от деца. Билките трябва да са наситени с аромати и вкусове. Маточината може да приготвите под формата на топла напитка или като инхалация.

Бял равнец
Това една от най-често използваните билки по време на настинки и грип за намаляване на температурата. Тя стимулира изпотяването, намалява високата температура и помага за премахването на токсините от организма. Направете си чай от билката като я комбинирате с малко количество джинджифил.

Коча билка
Коча трева, известна също като коча билка (дилянка) е друго природно средство за сваляне на температурата. Помага за намаляването на неразположенията в стомаха и осигурява спокоен сън. Може да я приготвите под формата на чай, към който да добавите и малко пресен лимонов сок.

Джинджифил
Коренът от ароматната подправка също спада към семейството на билките, които облекчават високата температура, тъй като стимулира изпотяването. Подобрява периферната кръвна циркулация и може да се комбинира с други полезни билки или да се добавя към супи и ястия.

Цветове от черен бъз
Цветята на черния бъз бързо елиминират токсините в кръвта, предизвикват изпотяване, помагат за свалянето на високата температура и намаляват възпалението на лигавицата на носа и гърлото. Може да ги приготвяте под формата на чай.

Ехинацея
Тази лековита билка присъства в почти всички комбинирани чайове. Изключително ефикасна е при настинки и грип. Тя има естествени антивирусни, антимикробни свойства, а също така засилва и имунната система. Намалява високата температура, болката и възпалението.

Мента
Ментата намалява високата температура и има и други свойства, които могат да бъдат много полезни. Тя може да лекува стомашно-чревни разстройства, помага за намаляване на тревожността и спомага да имате спокоен сън. Може да я консумирате под формата на чай или да правите инхалации с нея. 

НАРОДНА МЕДИЦИНА ПРИ ЗАПУШЕН НОС

По време на настинка и грип едно от най-честите неразположения е запушеният нос. Често се случва да не разполагате с капки за нос и в тези моменти единствено натуралните продукти могат да бъдат вашата бърза помощ за облекчаване на хремата. Вижте някои от тях.

Бъдете винаги добре хидратирани
По време на настинка е изключително важно да приемате достатъчно количество течности под формата на вода, сокове, чай, супа. Приемът на течности помага за разреждане на секрета в носните проходи, което намалява напрежението в синусите и изхвърля секрета навън. Когато се намали налягането в синусите, дразненето и възпалението намаляват.

Евкалиптово масло
Етеричните масла имат не само прекрасен аромат, но от векове се използват за облекчаване на редица неразположения. Добавете няколко капки от маслото към водата за инхалации, към овлажнителите за стая или вдишайте няколко пъти от шишенцето с маслото.

Етерично масло от мента
Маслото от мента е едно от най-ефективните средства за отпушване на запушения нос. Нанесете една или две капки масло от мента под носа си и масажирайте леко. Опитайте и да вдишате от него.

Ментов чай
Пиенето на чай от мента е добър вариант, когато не разполагате с ментово масло. Ментовите листа съдържат ментол, който в съчетание с топлината на водата помага за отпушването на носните проходи. Към ментовия чай може да добавите щипка лют червен пипер или джинджифил.

Солена вода
Пригответе малко количество вода със стайна температура, към която добавете и малко количество сол. Разбъркайте добре и с помощта на капкомер поставете от разтвора в запушения нос. Процедурата е неприятна, но ефективна.

Гореща вана
Тя е алтернатива на инхалациите. Облекчаването, което ще усетите се получава благодарение на загряването и парата, която се отделя. За да има процедурата по-голям ефект, добавете към водата любимото си етерично масло.

Топли компреси
Топлите компреси на челото и синусите също ще облекчат напрежението. Затоплете една малка кърпа в микровълнова фурна или на радиатора. След това я поставете за няколко минути върху челото. 

ХОМЕОПАТИЧНИТЕ ЛЕКАРСТВА - МЕТОДИ НА ПРОИЗВОДСТВО

Производството на хомеопатични лекарства представлява високотехнологичен процес, при който се съчетават  традициите с  модерните технологии при най-строг контрол от страна на упълномощените за това органи.В Европейския съюз нормативният документ, които определя ролята и значението на хомеопатичните лекарства е  Европейска директива 27 от 2004 г.
В България правилата по производството, регистрацията, предписването и продажбата на хомеопатичните лекарства са описани в специална глава в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.
Принципно производството на хомеопатичните лекарства минава през три етапа:

I. Събиране, идентификация и първоначална обработка на изходните веществаII. Приготвяне на тинктура-майка или първоначална тритурация
III. Динамизация

---

Събиране, идентификация и първоначална обработка на изходните вещества
Нормативно източниците за производство на хомеопатични лекарства са регулирани от Европейската хомеопатична фармакопея и френската хомеопатична фармакопея.
Изходните вещества, от които се произвеждат хомеопатичните лекарства са проучени при патогенетичното експериментиране от лекарите-хомеопати от началото на XIX-ти век до днес.
Според изходното вещество хомеопатичните лекарства се разделят на такива с растителен произход, животински произход, химически вещества и минерали.
Най-голям е делът на хомеопатичните лекарства с растителен произход. Общо 1200 растения се използват в производството на хомеопатични лекарства. Растенията се събират в естествената им среда, най-често в свежо състояние и при спазване на указанията на Европейската, Френската и Американската хомеопатична фармакопея.
Различните хомеопатични лекарства се произвеждат от различни части на растенията в различен стадий на вегетация. Тези детайли са уточнени в съответните фармакопеи съобразно указанията на хомеопатичната Материя Медика.
120 ботаници, запознати с ботаническата систематизация на растенията са натоварени със задачата да събират тези растения в нужния стадий на вегетация на растението и да осигуряват доставката им до хомеопатичните лаборатории. Повечето от растенията са диворастящи, но някои (например невенът - Calendula officinalis) се отглеждат при условията на биологично земеделие в специални плантации, за да се предпазват от изтребване диворастящите видове.
При пристигане в лабораторията растенията се проверяват за съответствие на биологичния вид и за външни замърсители - гъби, плесени, радиоактивност и др.
Химическите вещества и минералите се закупуват от химически лаборатории, специализирани в съответното производство. При пристигането им в хомеопатичната лаборатория се провежда типичния за съответното вещество химически контрол, описан във фармакопеята  - анализ на съдържанието, измерване на химичната чистота и др.
Съществува специална група вещества, от която се приготвят хомеопатични лекарства - т.нар. биотерапевтици (нозоди).  Биотерапевтиците са продукти, които не са получени по химичен път. Те представляват патологични секрети, екскрети, някои продукти от микробен произход, ваксини и др. Тъй като при работа с тях съществува биологичен риск, специален нормативен документ, т.нар. Кодекс за биотерапевтиците определя условията, при които се работи с тези вещества и технологията, по която се приготвят от тях хомеопатичните лекарства. По-голямата част от тях се приготвят от бактериални култури, някои от ваксини и серуми, а една малка част от патологични секрети и екскрети на човешкия организъм. Работата с тях налага спазване не само на изискванията за противоепидемична и противоинфекциозна защита, но и на изискванията за работа с кръв и кръвни продукти.

---

Приготвяне на тинктура-майка или първоначална тритурацияМайчината тинктура се получава чрез мацерация на растението в разтвор на 96% алкохол и пречистена вода. Това е фитохимичен процес, при който в разтвора се екстрахират съдържащите се в растението активни вещества. Самият протокол за приготвяне на майчината тинктура е описан във фармакопеята. Мацерацията продължава от 10 до 21 дни в зависимост от конкретния източник. Процесът на приготвяне на майчина тинктура се прилага за всички източници от растителен произход и за лекарствата, за чието производство се използват малки животни.
Окончателният титър на майчината тинктура се определя от фитохимичния състав на растението (растителният вид), сезонът и мястото на събирането. Например за Crataegus е 45%, за Calendula oficinalis 55%, за Thuya occidentalis 65%, за Asa foetida 96% и т.н. По този начин се осигурява постоянство на състава при различните партиди и съответно постоянно качество на последващите разреждания на лекарството.
След като приключи  мацерацията течната фаза се отделя от сухата с пресоване и филтрация. Пресоването става в хидравлична преса при налягане 100 бара на квадратен сантиметър, афилтрацията се прави през филтър, който не пропуска частици с големина над 1 микрон.
Накрая се извършва качествен и количествен контрол на готовата тинктура. Проверява се алкохолното съдържание и се прави фитохимичен анализ с помощта на тънкослойна хроматография и на хроматография под високо налягане.

Качествен контрол на фитохимичния състав на различни тинктури оо Тънкослойна хроматография за определяне на фитохимичния състав на Hydrastis cannadensis Хроматография под налягане за определяне на фитохимичния състав на Passiflora

Химичните вещества и минерали, които са разтворими в алкохолен разтвор се подлагат на подобни процедури, като разтворителят е 70%, 30% или 95% алкохол и високопречистена вода.
Неразтворимите в алкохол вещества (метали и др.) се подлагат на тритурация (стриване) в млечна захар по специална процедура двукратно, след което се приготвя първо течно разреждане, което отговаря на трикратно разреждане в съотношение 1:100 (3СН). При металите първото течно разреждане се приготвя след три сухи тритурации (4CH).

---

Динамизация
Динамизацията е ключов етап, в производството на хомеопатичното лекарство, критичен за качеството на крайния продукт.
Той се състои от два отделни подетапа - разреждане и динамизиране (потенциране).
При разреждането последователно се намалява на концентрацията на  тинктурата майка, на разтвора на химическото вещество (ако то е разтворимо), или на тритурацията (ако веществото е неразтворимо).
След всяко разреждане новополученият разтвор се подлага на стандартизирано разтръскване с машина, което се нарича "динамизация".
Използват се два метода на намаляване на концентрацията: метод на Ханеман и метод на Корсаков.

А. Метод на Ханеман

Съгласно метода на Ханеман от тинктурата майка се взема 1 тегловна единица и се смесва с 99 тегловни единици разтворител (алкохол и вода). Следва разтръскване на разтвора на специална машина. Това разреждане се отбелязва с 1CH.  От него се взема една тегловна единица и се смесва в нов стъклен флакон с 99 тегловни единици разтворител (алкохол и вода), след което отново се разтръсква на машината.  Това представлява разреждане 2CH и т.н. Съкращението СН означава "Центизмал по Ханеман" - т.е. "разреждане в съотношение 1:100 по метода на Ханеман". Така процесът продължава обикновено до получаването на разреждане 30CH. Между временно се отделят т.нар. междинни разреждания, които сравнително често се използват в практиката - 5СН, 9СН, 7CH, 12CH, 15CH и 30CH При метода на Ханеман за всяко ново разреждане се използва нов стъклен флакон, след динамизацията флаконът се изхвърля, за следващото разреждане се използва нов флакон, който след динамизацията отново се изхвърля и т.н При крайното разреждане на пракитика няма материален остатък от изходното вещество, защото още при 12-то центизмално разреждане статистическата вероятност за установяване на една молекула от изходното вещество е близка до нулата. Затова се говори за "безкрайно малки дози" в хомеопатията.

Странното е, че въпреки нищожността на дозата, на при клиничното приложение по-високите разреждания имат по-бърз и по-голям ефект върху здравето на болния човек, отколкото по-малките разреждания. Например, при нагноителни процеси ако се използва високо разреждане от лекарството Hepar sulfuris calcareum 30CH нагноителният процес спира за часове. И обратно - ако се даде ниско разреждане от лекарството Hepar sulfuris calcareum - например 5CH, където все още има материален остатък от изходното химическо вещество при начеващ нагноителен процес, той не само не спира, но напротив - усилва се и се образува по-голямо количество гноен ексудат.В момента фундаменталните науки - химия, физика, биохимия и биофизика все още не могат да обяснят защо това се случва, нито как точно въздейства хомеопатичното лекарство върху организма в безкрайно малка доза. Въпросът за безкрайно малката доза вълнува учените повече от 200 години, но едва през последните години някои експерименти хвърлят известна светлина върху загадката.
Важен експеримент от тази група е опитът на професор Луи Рей от Лозана. Той използва феноменатермолуминисценция - отделяне на специфична за всяко химическо вещество светлина при активиране с гама-лъчи и UV-лъчи  на вещество, замразено от температура близка до абсолютната нула (77К).
При този експеримент се доказа, че ако разтвор на  литиев хлорид се разреди и динамизира по метода на Ханеман над числото на Авогадро, при облъчване този замразен разтвор показва "дефекти в кристалите" типични за наличието на литиев хлорид, въпреки че от гледна точка на химията съдържа само вода и няма статистическа вероятност за наличие на йони литиев хлорид.
В литературата са публикувани редица други фундаментални изследвания на високите и свръхвисоките разреждания на хомеопатичните лекарства.
А. Метод на Корсаков
Методът на Корсаков се използва за производството на свръхвисоки разреждания на хомеопатични лекарства 200CH, 1000CH, 10 000 CH, 100 000 CH и др. Целта на този метод е да се използват по-малко количество стъклени флакони, тъй като разходът за стъкло при това производство би бил огромен.

При динамизация по метода на Корсаков се използва един единствен флакон, който съдържа 99% ултрафилтрирана вода. От тинктурата-майка или първото течно разреждане се взема 1% тегловна маса и се смесва с разтворителя, след което следва динамизация. Така динамизираният разтвор се отбелязва с означението 1К. След това цялото съдържание на флакона се изхвърля, като по стените на флакона остава 1/100 част от разтвора. Флаконът се напълва с 99 части ултафилтрирана вода и отново се динамизира - това е разреждане 2К.  След това отново цялото съдържание на флакона се изхвърля, а по стените му остава 1/100 от разтвора 2К. Следва ново напълване на флакона с 99 части ултрафилтрирана вода и нова динамизация - това е рзареждане 3К. Този процес се продължава часове и дни наред, до приготвяне на съответните големи и свръхголеми разреждания.  За осъществяване на Корсаково разреждане, независимо от модерните технологии и автоматизирането на процеса понякога е необходимо доста време. Например  за разреждане 200К са необходими 44 минути,  за 1000 К - 3 часа,  за 10 000 К (10М) - 30 часа, а  за 100 000 К (100 М, или СМ) - 361 часа, което е малко повече равнява на 15 денонощия.

Разрежданията в съотношение 1:100 по Ханеман и по Корсаков са най-разпостранени измежду различните лаборатории и са се наложили като стандарт. В някои страни обаче се прилагат и друг вид разреждания. В Германия например широко разпространение е придобило разреждането на лекарствата в съотношение 1:10 (т.нар. "десетично разреждане" по Ханеман). Те се отбелязват със съкращението DH - "децимал по Ханеман" - макар че Ханеман никога не е използвал разреждане в съотношение 1:10.  Други лаборатории прилагат разреждане в съотношение 1:50 000. Това е т.нар. LM - разреждане, въведено според някои автори от самия Ханеман в края на кариерата му.
След като приключи процеса на разреждане и динамизация обикновено хомеопатичното лекарство се пренася върху неутрален носител.

Неутралният носител, изнамерен и приложен още от Ханеман е смес между млечна захар и обикновена захар. От изходните вещества - 15% лактоза и 85% захароза в турбини се приготвят глобули и гранули.  Приготвянето на неутралния носител е на принципа на приготвяне на дражета.  В турбина първоначално се впръскват кристали лактоза, след което докато турбината се върти се пулверизира обикновен сироп, получава се прах, съдържащ лактоза и захароза, този прах се изсушава, отново се впръсква сироп, получава се прах с по-големи размери на прашинките, изсушава се, отново се впръсква сироп и т.н.  В крайна сметка, след 13 дни се получават глобули, които представляват порьозни топчета с диаметър 1,8 мм, а след 16 дни се получават гранули - порьозни топчета с диаметър 3,8 мм. Тези гранули и глобули се импрегнират с хомеопатично лекарство, така че да може да бъде съхранявано в удобен за приложение и транспот вид.

Импрегнирането обикновено става на етапи. Навремето производството на хомеопатичното лекарство е приключвало с напояването с няколко капки на определено количество гранули и изсушаването им върху хартия. Днес обаче процесът е автоматизиран, като за да бъдат лабораториите сигурни, че всяка гранула е напоена с разтвор на хомеопатичното лекарство е въведена т.нар. "тройна импрегнация".  При нея върху гранулите с дозатор се впръсква определено количество хомеопатично лекарство, след това гранулите се изсушават, следва второ впръскване на хомеопатично лекарство, второ изсушаване, трето впръскване на хомеопатично лекарство и трето изсушававне.

Накрая, след като завърши тройната импрегнация гранулите се поставят в специални флакони от полипропилен. Гранулите се поставят в по-големи флакони, снабдени с дозатор за множество приложения, а глобулите в малки флакони за еднократна употреба.  Обикновено в зависимост от разреждането флаконите са оцветени в различен цвят - зелен, син, оранжев, лилав и т.н.
Една туба гранули съдържа 3,4 g, а една доза глобули 0,85 g лактозо/захарозен носител. Като стандарт е прието един прием на хомеопатично лекарство да съдържа доза глобули, или 5 гранули, които се равняват на 0,21 g лактозо/захарозен носител. Това количество е достатъчно малко, за да може хомеопатичното лекарство да се приема и от болни от диабет без да се застрашава контрола на кръвната глюкоза и да се налага промяна в инсулиновите дози.
При малки деца, тежко болни и кърмачета дозата (5 гранули или доза глобули) може да се разтвори в малко вода и да се даде през устата.
В различни лаборатории има и други форми на съхранение на хомеопатичните лекарства: таблетки, колири, ампули за пиене, дози ампули за пиене, капки, мехлеми и др. Приготвянето им не се отличава от стандартното приготвяне на съответните лекарствени форми в класическата фармакопея.
Днес на всеки етап от производството на хомеопатичните лекарства са въведени строги изисквания по отношение на околната среда (работното облекло, хигиената, съдържанието на определен брой прахови частици в кубичен метър въздух и др.), контрола на изходните вещества, материалите с които се работи, обучението на персонала, процедурите на работа и т.н. Различните хомеопатични лаборатории отстояват с името си качеството на произведените лекарства, тъй като след определено разреждане не е възможен химически анализ на продукта. Затова е важно в аптечната мрежа да се предлагат хомеопатични лекарства, приготвени от стабилни, признати в света и в Европа хомеопатични фармацевтични лаборатории.

Д-р Иван Енев
По материали, предоставени от Центъра за обучение и развитие на хомеопатията
 

АРНИКА - СВОИСТВА И НАЧИН НА УПОТРЕБА

Красивите и ароматни, на пръв поглед съвсем безобидни цветове на арниката не бива да ви залъгват – тази планинска билка, която напомня доста на маргаритка, съдържа токсични съединения, които рязко повишават кръвното налягане и могат да доведат до трайни увреждания на сърцето.

Това е причината рафинираните масла и запарки от арника да са абсолютно противопоказни за перорална употреба. При външно приложение обаче, арниката е извънредно ефикасен лек за болки в мускулите, кръвонасядания и контузии.

Арниката (Arnica Montana) е диворастяща билка, която произхожда от Европа, но се култивира и в САЩ. Среща се от Пиринейския полуостров до южните части на Скандинавия, през Сибир и Карпатите, чак до Западна Азия.

Съществува и т.нар. фалшивата арника (Heterotheca inuloides), която расте в Мексико и югозападната част на САЩ, която на външен вид е сходна с планинската арника, която вирее свободно и у нас.

Силният и приятен аромат на арника може да се усети в районите с надморска височина от 600 до 3000 метра, където предпочита влажни и не задължително богати почви.

Арниката е многогодишно тревисто растение с късо, цилиндрично, червеникавокафяво коренище. От него тръгват голям брой тънки коренчета. Самото стъбло на билката е високо и окосмено, завършващо с красиви жълтооранжеви, събрани в кошнички на върха цветове.

Арниката цъфти през май-септември, а цъфти през юни-юли. Понякога я бъркат с невена, с който няма нищо общо. Използваемите части на арниката са предимно цветовете и в по-редки случаи надземната част, а още по-рядко корените.

От векове наред арниката се е ценяла високо в традиционната европейска медицина. Първите сведения, които посочват използването на лечебните й свойства са от началото на 16 век. Твърди се, че дори немският философ и поет Йохан Волфганг фон Гьоте (1749-1832), пиел чай от арника за облекчаване на стенокардията си.

В нашите климатични условия арниката може да бъде изключително подходящо за култивиране лечебно, етеричномаслено и медоносно растение, но за жалост няма такава масова практика. Арниката обаче е една от най-известните билки в хомеопатията, където максимално се използват нейните полезни действия заради болкоуспокояващото и противовъзпалителното й действие.

Състав на арниката

Мощната лечебна сила на арниката се крие в нейните съставки. В красивите цветове на билката се таят цели 150 на брой активни вещества. Навярно най-важната от тях е силициевата киселина, която позволява на арниката да оказва толкова силна лечебна и възстановяваща сила.

Силициевата киселина оказва регулиращо външните и вътрешни възстановителни процеси в човешкото тяло действие. Тази киселина е изключително важна в случаи на мускулни и тъканни травми, защото именно тя активизира самолечителните сили на нашия организъм.

В състава на арниката влизат огромен брой флавоноиди, полизахариди, сескитерпенови лактони, но освен това слузно вещество и много етерични масла, в това число и тимол. В арниката се съдържа фруктоза, танини, смола, инулин, каротиноиди и още мн. др. Две от химическите вещества в арниката – хеленалин и дихидрохеленалин притежават успокояващи и противовъзпалителни свойства, когато се абсорбират от организма през кожата.

Приложение на арниката

Използвана от векове в традиционната народна медицина, днес арниката е сертифицирана като лечебно средство за външно приложение при контузии, кръвонасядания и болки в мускулите от авторитетната немска държавна агенция за безопасност на лечебните растения, която се счита за водеща световна институция в областта на фитотерапията.

Арника в аптечната верига може да откриете под различни форми – като гел, крем, мехлем, тикнктура. Използва се често и за компреси. За целта пригответе силна запарка от 2 ч.л. цветове от арника и 1 ч.ч. вряла вода. Охладете запарката, потопете в нея чиста кърпа и наложете върху засегнатия от нараняване или болка участък.

Ползи от арника

Арниката е билка, която е изключително ефективна при кръвонасядена, навяхвания и разтежения, болки в ходилата, всякакви контузии, бурсит и тендинит и синдром на карпалния канал. Растението се приема само като хомеопатично лекарство за шок, травма или болка.

Някога арника се е приемала за лечение на стенокардия и сърдечна недостатъчност, но днес рядко има такова предназначение заради риска от токсичност.

По целия свят арника се използва успешно при лечение на рани, хемороиди, натъртвания, зъбобол, мускулни болки, бронхит, стомашни болки, диария и менструални болки. Някои бременни приемат арника за по-безболезнено раждане.

В народна медицина в Русия арниката се използва за лечение на маточни кръвоизливи, миокардит,атеросклероза, стенокардия, изтощение, а освен това и сърдечна недостатъчност, навяхвания, натъртвания и косопад на нервна почва.

Голямата сила на арниката е да разнася кръвонасядания, с което помага на организма да абсорбира натрупаната в засегнатите тъкани кръв. Крем или мехлем, съдържаш 5-25% екстракт от арника, прилаган по няколко пъти на ден, облекчава болките и редуцира отока и синините. Ако предпочитате тинктура, смесете 1 част от нея с 3-10 части вода, потопете в разтвора чиста кърпа и наложете натъртеното място.

За ограничаване на кръвонасядането може да прилагате 1-2 таблетки от хомеопатичния препарат Арника с потенция 30С възможно най-бързо след получаване на контузията. Задължително дозирайте според указанията на опаковката.

Терапията на леки навяхвания с арника е много популярен метод за облекчаване на болки. Билката подобрява кръвообращението, повишавайки притока на хранителни вещества към мускулите и едновременно с това стимулира разграждането на определени странични продукти, като млечната киселина например, отделени при травмата.

Ако в края на работния ден краката ви са толкова уморени, че усещате как пулсират, само трябва да ги потопите в топла вода, към която сте добавили 1 с.л. тинктура от арника. Скоро болката е облекчена заради подобряването на кръвоподаването към ходилата. Арникста действа добре при ухапвания от насекоми, последвани от болка и сърбеж.

Вреди от арника

Вътрешната употреба на арника е строго противопоказна, освен като хомеопатично средство, когато е силно разредена и не е опасна за здравето. Арника не бива да се прилага в близост до очите, устата и открити рани, защото е токсична билка. В никакъв случай не третирайте открити рани с масло от арника – в най-добрият случай ще предизвика само дразнения. Дори малки дози от растението са токсични и трябва да се прилагат единствено под надзора на специалист.

Ако имате алергия към съдържащия се в арниката хеленалин, редовната употреба на билката може да предизивика контактен дерматит – безобиден, но изключително неприятен обрив. Арниката съшо така е противопоказна за хора с алергии към хризантеми или към други членове на сем. Сложноцветни. Най-висок е рискът, ако използвате арника системно, особено на тинктура с твърде висоа концентрация.

ЕХИНАЦЕЯ - ИЗКЛЮЧИТЕЛНИЯТ ИМУНОСТИМУЛАТОР

Притеснява ли Ви възможността да хванете настинка или грип? Ще се отрази ли това на спортната Ви форма? Без съмнение не е нужно да отговаряте, понеже заключенията са логични. Уви, до днес няма универсално средство за предпазване от настинки и грипни вируси. Добрата новина е, че вече има натурално средство, облекчаващо симптомите им и скъсяващо периода на преболедуване. Запознайте се с Ехинацея!

Ехинацея е многогодишно растение от семейство сложноцветни. В рода Ехинацея влизат девет вида растения, най-популярен от които е Echinacea Purpurea. Растението е родом от Северна Америка и е донесено в Европа след колонизацията. В американските степи то е било едно от най-популярните лечебни растения в традиционната индианска медицина. Днес Ехинацея се радва на широка популярност както сред населението в САЩ, така и сред жителите на ЕС.

Какво трябва да знаем за активните съставки на Ехинацеята?
В състава на тъканите си растението съдържа някои интересни за науката, но все още слабо изучени вещества, присъщи само за род Ехинацея. Сред тях са: ехинацен, ехинолон, ехинакозид, ехинацин B, ехинацеин.

Само три от съществуващите в природата видове ехинацея притежават ярко изразени лечебни свойства, така че, ако не сте билкари, е най-добре да си набавите билката от специализиран магазин.

Ехинацея е многогодишно растение от семейство Сложноцветни, чиито цветове са розови, пурпурни или бели. За лечебни цели се използват венчелистчетата, стъблото и листата.

Ехинацеята е добър имуностимулатор, има противовъзпалителни и реренеративни свойства. Билката има способността и да пречиства кръвта и лимфната система. Ехинацеята потиска развитието на стафилококи, стрептококи, вируси (този на грипа и херпеса).

Какви болести лекува билката ехинацея?

Билката ехинацея се прилага успешно за лечение на рани, херпеси, възпаления, изгаряния, уринарни и респираторни инфекции. Билката успокоява болки в гърлото, кашлица, главоболие. Лечение с ехинацея дава добри резултати и при вагинит, синузит, уртикария и обрив, възпаление на венците, грип, отит, цистит, язви на стомаха.

Как се прилага ехинацея за лечение?

Сок от ехинацея се добива чрез намачкване на пресни цветове от билката.

Тинктура. Цветовете на растението се изстискват и полученият сок се залива с 300 мл. алкохол (ракия например) и се оставя да престои така 15-20 дена на прохладно място, след което се прецежда. Около 20-30 капки от тинктурата се разтварят в чаша вода и се пият за подсилване на имунната система всеки ден по три пъти. Правете курс от две седмици, една седмица почивка, отново три седмици и т.н. Водният разтворът от няколко капки тинктура може да се използва и за промивки при вагинит. Тинктурата от ехинацея има благоприятно лечебно действие и при рани, абцеси и кожни възпаления (налагайте болното място с напоен с тинктура памучен тампон).

Чай от ехинацея се приготвя като се запари една супена лъжица изсушени цветове на билката в 500мл. вряща вода. Профилактично може да пиете всеки ден по 3 пъти преди хранене 100 мл. чай в продъллжение на 10 дена, после правите почивка от 5 дена. Повтаряте още 2 пъти. Гаргарата с чай от ехинацея се препоръчва при болки в гърлото.

Мехлем с ехинацея може да си направите като разтопите пакетче масло и добавите към него сок от растението. Мехлемът с ехинацея има антимикотични, антибактериални, регенеративни свойства (ускорява зарастването на рани) и е изключително ефикасен при изгаряния.

Важно: Да не се употребява от хора, болни от туберкулоза, множествена склероза, левкимия, алергии или по време на бременност. Да не се пие билката повече от 10 дена без прекъсване.

За какво се използва и какви здравословни ползи носи Ехинацеята?

Имуностимулатор: Като цяло екстрактите от растенията в рода Ехинацея (това ще рече едни видове по-силно, а други по-слабо) имат активизиращ имунната система ефект. Те въздействат върху активността на продукцията на имунни Т-клетки, усилват склонността на лимфоцитите да фагоцитират ("изяждат") бактерии;

Противовирусен и антибиотичен ефект: Изследванията са много и конфликтни. Едни потвърждават ефекта, други го смятат за незначителен, а трети отричат такъв. Причината да поставя твърдението в доказани е, че има налични доказателства за ползите на растението. Смята се, че проблемът с повтаряне на ефекта идва от технологията на преработка на екстрактите, съдържанието им, както и това от кой вид Ехинацея са добити. За пример: съдържанието на ехинацен във вида E. angustifolia е 10 пъти по-голямо от същото в E. pallida. Моят извод е: "Да, Ехинацея действа, но не знам коя от всичките." Вярва се, причина за антибиотичния ефект на растението е ехинакозидът, чиято сила сравняват с тази на пеницилина. Ехинацеинът от своя страна изглежда се противопоставя на действието на ензима хиалорунидаза, с чиято помощ бактериите проникват в тъканите.

"ИГРАЕ" МИ ОКОТО

Пак ми играе окото! Едва ли има човек, който, изпълнен с досада, да не е възкликвал с тези думи поне веднъж. Колкото по-дълго продължава, толкова повече ескалира раздразнението ни. Следващата фаза е тревогата – да не би да е симптом за някаква болест. И неудобството – как да отида на лекар за такова елементарно нещо. Притеснява ни да не станем смешни с излишната си параноя. 

Фактът, че трептенето на окото е сред първите неща, за които се сещаме, щом си помислим за народните гадания, само потвърждава, че от векове хората са се впечатлявали не по-малко от това състояние. Много популярни в началото на 20 век са различните книжлета и брошури за хигиена, разгадаване на личността според физиономията и всякакви съвети. Та там има и раздел „Трепетник“. В него подробно са изброени значенията на всички видове потрепвания – от върха на главата, през крайниците, вежди, уши, брадичка и какви ли не части от тялото, за които дори е трудно да си представим, че могат да се разтърсват от неконтролируеми конвулсии. Тези “трепетници“ събират всичките предсказания на нашите баби и дядовци, свързани с играенето на мускулите. Това са техните вярвания, че тялото ни подава предварителни сигнали за бъдещето. Поверието гласи, че да ти играе дясното око е на хубаво и ще ти се изпълни мечта, а да ти играе лявото е на лошо. Всъщност можем да се чудим колко много българи полу признато, полу не вярват на тези телесни знаци и сега. Включително и на това, че ако не изречеш лошото предсказание на глас, то ще ти се размине. А и най-големите материалисти поне вметват небрежно - „Ей, цял ден ми играе дясното око, май е на добро“ просто, защото това е част от народната ни култура. 

За щастие в повечето случаи трептенето на клепача се случва без причина, то е съвсем безобидно и безвредно нещо и минава от самосебе си. Ала ако продължи дълго, притеснява ни и причинява дискомфорт, е добре да бъде дискутирано със специалист. Най-малкото за собствено успокоение. Лично на мен ми се е случвало след двуседмично упорито "играене на окото" все пак да отида на лекар. Оказа се, че на клепача ми излиза ечемик, а лечението продължи дълго време.

Явлението си има и медицински термин – нарича се миокимия на клепача (от старогръцки, съчетание на думите „болки в мускулите“ и „вълна“). Смята се, че то се получава от блокирането на нерв. Хубавото е, че другите не забелязват нищо, макар на нас да ни се струва, че потрепването е твърде видимо.
Ако не мине от самосебе си, както става обикновено, вероятно ще трябва да посетим офталмолог, или за невролог. Играенето на окото би могло да е сигнал, че е време да сложим очила, да променим диоптъра си или че става въпрос за неврологично разтройство. 

Когато играенето на окото е по-продължително, това може да се дължи на преумора, прекалената употреба на алкохол и кафе, никотин. Актуални съвременни причини са продължителното взиране в монитора на компютъра, дългото гледане през микроскоп и прекаленото застояване пред телевизора. 

Ако все пак окото ни играе толкова често, че това ни изнервя, добре е да променим някои страни от начина си на живот.

Повече почивка, включително и сън.
По-дълго да гледаме надалече, за да си почиват очите. 
Да намалим кафето и престоя си в задимени помещения.
Силният вятър и светлина също могат да са фактор за това неприятно потрепване на клепача, добре да ограничим въздействието им.
Да засилим приемането на витамин В, да се храним здравословно. Възможна причина е и липсата на магнезий в организма ни.
Прекарването повече време навън също действа благотворно. 
Препоръчителни са билковите чайове, които действат успокояващо - от валериана и глог.

ПРОПОЛИС - КЛЕЕВА ТИНКТУРА

За "Пчелния град" и неговия пазител
Терминът прополис (пчелен клей) е от гръцки произход. В превод означава "защита на града" – има отношение към сложната йерархия на пчелното семейство в кошера.
Прополисът е смолисто вещество с доказани антибактериални, противогъбични, противоплесенни и противовирусни свойства.
Събирайки прополис, пчелите го използват за строителен материал и за дезинфекция на своя кошер. Средно едно пчелно семейство годишно събира от 100 до 300 грама прополис.
Значение за количеството имат породата на пчелите, географското положение, климатичните особености, растителните видове върху територията, която е достъпна за тях.
Пчелите събират пчелен клей от растенията - най-честите източници на прополис са тополите, върбите, конският кестен, елдата и др.
Буквално целият кошер бива застлан с прополис, включително и самите пчели, като по този начин те се предпазват от вредни микроорганизми.
Полирането на стените на килийките с прополис води до повишаване на тяхната физическа устойчивост.
В студено време по този начин се ограничават въздушните потоци в кошера, следователно ролята му е на термоизолатор.
Със своята бактериостатична, бактерицидна, антисептична, антимикотична, антирадиационна активност прополисът е основният фактор, който възпрепятства развитието на заболявания в един кошер.
Средно кошерът е с обем от около 50 литра и се населява от 40 000-60 000 пчели, влажността е около 70%, температурата е 37-38 °С, съдържанието на захари е високо – това е идеална среда за развитие на бактерии, гъби и плесени.

Физични свойства на прополиса
Прополисът е смолисто вещество с блестящ тъмножълт до кафявозелен цвят. Прясно изваденият от кошера прополис представлява мека, лепкава маса.
Ароматът, физическите и химическите свойства зависят главно от вида на растенията в радиуса на летежа на пчелите.
Прополисът има приятен аромат на растителни пъпки, мед и восък, възгорчив и лют вкус и потъмнява при по-продължително съхранение.
При горене отделя приятна миризма на смола. При затопляне бързо омеква и става удобен за обработка. При стайна температура се втвърдява, а при по-ниска става крехък.
Има относително тегло между 1,112 и 1,136, няма определена точка на топене, но обикновено се топи между 80-105°С.
Разтваря се слабо в студена вода, а в гореща от 7 до 11%. В етилов алкохол се разтваря 50-75%.
Основната му баластна съставка представляват различни растителни смоли, гуми и восъци.
В него има много флавоноиди, както в чая и виното, антиоксидантни вещества, органични киселини и техни естери, феноли, алдехиди, витамини, минерали, растителни есенции.
Химичен състав на прополиса
Прополисът има сложен химичен състав, който все още е дискусионен.
Съдържа растителни смоли, восък, етерни масла, цветен прашец, дъбилни вещества, механични примеси, глюкозиди, флавоноиди, органични киселини, алдехиди, естери, алкохоли, терпени, аминокиселини, въглеводороди, свободни мастни киселини, алкохоли, витамини A, B1, B2, B6, C, E, множество микроелементи.
Прополисът съдържа още:
Около 55% растителни смоли, в които влизат флавоноиди, фенолни киселини и етери;
Восъци и мастни киселини: 25-35% от растителен и пчелен произход;
Eтерични масла - 10%;
Цветен прашец - 5 %, в това число протеини (вероятно от полена) и свободни аминокиселини – 16;
Агринин + пролин до 45,8%;
Дъбилни вещества, 14 микроелементи – най-вече желязо и цинк;
витамини – само В3;
механични примеси и други – общо 5%.
Методика на събиране на прополис от кошера
Най-често пчелният клей се събира чрез остъргване на горната повърхност на рамките или на стените на кошера с рамкоповдигач, формирането на рехави топчета, които се поставят в целофанови или пластмасови пликове. Последните се съхраняват в хладилник.
Възможно е над рамките да се поставят специални мрежи или решетки, чиито отвори не превишават 5 мм, и които се запушват от пчелите с прополис.
След това тези решетки и мрежи се поставят в хладилник.
При ниски температури прополисът става чуплив и лесно се отделя от тях.
Разтварянето му става с медицински спирт, като обикновено се приготвя 30% тинктура.
Какво представлява клеевата тинктура?
Клеевата тинктура представлява спиртен разтвор на прополис. Употребява се вътрешно и външно.
В зависимост от предназначението й се използват различни проценти: 2%, 4% в стоматологията, 10%, 15%, 20%, 30% за вътрешно и външно приложение.
Най-добре е да се приготви 30% разтвор, от който лесно чрез разреждане могат да бъдат получени всички останали концентрации.
Как се получава 30% спиртен разтвор на прополис?
За практически цели разтворът на прополис може да бъде 20-30%.
Той се приготвя по следния начин: 100 гр. пречистен и стрит на прах прополис се поставят във флакон и постепенно към него се прибавят 500 мл 96ºС медицински спирт.
Разклаща се в продължение на 30 мин. В рамките на 5-7 дни сместа трябва да се разбърква по 1-2 пъти дневно.
На дъното на флакона се получава утайка, която се филтрира.
Така приготвеният разтвор се съхранява на тъмно и при стайна температура, а срокът на годност е 3 години.


Лечебни свойства на клеевата тинктура
За противомикробните свойства на прополиса е известно много:
Той притежава изразен бактерициден и бактериостатичен ефект спрямо много патогенни бактерии. Съхранявани при нормални условия, прополисът и спиртният му екстракт запазват антибактерийната си активност в продължение на 3-4 години. Антибактерийните вещества са термостабилни и практически устойчиви на високи температури.
Противогъбичното (антимикотичното) действие на прополиса е силно изразено спрямо много от причинителите на редица заболявания по кожата и окосмените части на тялото на човека. Особено изразено е действието му спрямо гъбични заболявания на устната кухина, дихателните пътища и стомашно-чревния тракт. Ефективната концентрация в този случай е 0.01%.
Противовирусният ефект на прополиса е доказан по отношение на грипните и херпесните вируси;
Антипротозойните (антипаразитните) свойства на спиртните разтвори на прополиса се запазват до 0.25% спиртен разтвор. При водните разтвори този процент е 4%;
Обезболяващо действие - прополисът действа обезболяващо дори в ниски концентрации от 0.25% спиртен разтвор. Ефектът настъпва 5-10 мин. след прилагането и продължава около 1 час;
Противосърбежно действие;
Противовъзпалително действие - ускорява заздравяването на рани, особено на тежки декубитални рани след хирургична обработка. Настъпва бързо изчистване с намаляване на ексудацията, образуване на зряла съединителна тъкан в мястото на некротизиралата тъкан;
Лекуване на изгаряния, абсцеси, фурункули;
Засилва апетита;
Хипотензивно действие – понижава кръвното налягане;
Антисклеротично действие;
Анаболен ефект;
При лечение на парадонтози, гингивити и други патологични състояния в устната кухина;
Имуностимулиращо действие;
Спазмолитичен ефект;
Антиоксидантна активност;
Противотуморна активност;
Противорадиационна активност;
Детоксикираща активност.
Във всеки район прополисът е различен в зависимост от преобладаващата растителност, и въпреки това основните лечебни свойства на прополиса се отличават пренебрежимо малко в различните видове.
Той се прилага под форма на тинктури, таблети, гранули, сиропи, аерозоли, спрейове, кремове.
Дозировка на клеевата тинктура
Обикновено за възрастни се препоръчва профилактичен прием веднъж дневно по 30 капки от 30% спиртен разтвор (клеева тинктура), разтворени в чаша хладка вода половин час преди храна.
С лечебна цел това количество се приема 2-3 пъти дневно.
При деца се прилага 1/5 до 1/2 от дозата на възрастните в зависимост от заболяването.
Препоръчва се прием веднъж дневно на толкова капки, на колкото години е детето, в чаша хладка вода или сок.
Приемането трябва да бъде преди храна. С лечебна цел дозата може да се дава 2-3 пъти дневно.
При деца е по-подходящ водният разтвор на прополис, поради отсъствието на спирт в него.
Към 100 гр чист и стрит на прах прополис се добавя 100 мл дестилирана вода.
Разбърква се и се оставя на водна баня няколко часа. Филтрира се.
Прилага се както спиртният екстракт на прополис. Съхранява се на тъмно. Срок на годност - 3 години.
Препоръки при използването на клеева тинктура
Трябва да се подхожда внимателно и отговорно при първото приемане на продукта. Не бива да се препоръчва като абсолютно безопасен препарат.
Възможно е в някои случаи да провокира появата на по-леки или по-тежки алергични реакции, особено при деца.
Не се препоръчва продуктът да се дава на деца под 3-годишна възраст.
Винаги да се започва с външно прилагане на прополис - намазва се ограничен участък от кожата с 30% спиртен разтвор от вътрешната страна на лявата ръка.
Ако в рамките на 24 часа не се наблюдават зачервяване, подуване и други признаци на алергична реакция, може да се пристъпи към лечение.
Намазва се ограничен участък венеца с 30% спиртен разтвор на прополис, както се постъпва при лечение на парадонтози и гингивити.
Ако в рамките на 24 часа липсват алергични реакции се пристъпва към лечение.
Една капка от 30% спиртен разтвор на прополисова тинктура се разтваря в чаша вода. Разбърква се и се изпива.
Ако в рамките на 24 часа липсват алергични реакции, капките може да се увеличат до достигане на препоръчителната дозировка.
При вътрешен прием алергичните прояви могат да бъдат по-тежки и генерализирани. Отново се наблюдават алергични обриви, придружени със сърбеж, падане на кръвното на пациента, а при по-изразени реакции може да се стигне до алергичен шок.
Външно приложение на клеева тинктура
Външно приложение на спиртен разтвор от прополис е подходящо при заболявания на устната кухина - херпеси, афти, гингивит, пародонтози, глосити, стоматити (в т.ч. и радиационни), ангини, болки в гърлото.
Ефектът от външното приложение е забележителен при заболявания на кожата - повърхностни наранявания, акне, пустули, рагади, херпес.
Локалните промени по кожата или в устната кухина могат да се обработват с тампон, напоен с 30% клеева тинктура.
Гаргари могат да се правят с 2-4% водно-спиртна емулсия на прополис.
2% емулсия се приготвя, като 1 мл 30% спиртен разтвор се добавя към 14 мл вода. Това е приблизително 1 супена лъжица.
Съответно 4% разтвор се приготвя, като 1 мл 30% разтвор се прибави към 7-8 мл вода.
Вътрешно приложение на клеева тинктура
Определената доза капки от клеевата тинктура се накапват в чаша с хладка вода и се изпиват наведнъж.
Препоръчително е приемът да стане 20-30 минути преди хранене.

ИЗТОЧНИК: www.niedvetesmama.blogspot.bg